Сред най-големите архитектурни находки са епископска резиденция и мавзолей ротонда
Завършва невероятният археологически сезон за кампанията „Перперикон 2020“. „В началото на археологическия сезон през юни аз обявих, че започваме издирването на останките от резиденцията на епископите, управлявали целите Родопи през VI в., в епохата на великия римски и византийски император Юстиниан, построил в Константинопол неповторимата катедрала „Св. София“. След 5-годишно търсене ние предположихме, че тя се намира от запад на огромната трикорабна базилика, разкрита в южното подградие на Перперикон през 2016 г.“, припомня ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров.
Предположението му се потвърждава и на запад от базиликата екипът наистина попада на епископската резиденция. За месеците юни, юли, август и първата половина на септември са разкрити няколко големи сгради, чиито първи етажи са изсечени в скалния масив. Нагоре те са се издигали на два или три етажа, а стените са оформени с прецизно издялани каменни блокчета. Във вътрешността на отделните помещения се влиза през двукрили врати, чиито прагове и страници са издялани в скалите. Както подобава на подобни църковни резиденции от раннохристиянския период, комплексът на Перперикон се състои от множество взаимно свързани постройки, които предстои да бъдат напълно разкрити през следващите години, обяснява историкът.
„Вече съобщихме, че сред сградите на епископската резиденция блести уникална постройка само с няколко аналогии в късната Римска империя. Нейният план представлява идеална окръжност с диаметър 7,50 м. От изток в нея се е влизало през правоъгълно преддверие, отворено навън чрез тържествена двукрила врата. Монументалната постройка е от типа на т.нар. ротонди – кръгли сгради. Такива са проектирани още в Античността, но може би най-известната е прочутият Пантеон в Рим – храм на всички езически божества“, разказва Овчаров.
С приемането на християнството в началото на IV в. с форма на ротонди се строят главно мавзолеи на известни личности. Такива са гробният мавзолей на майката на император Константин Велики, Елена; мавзолеят на император Галерий в Солун; прочутата ротонда „Св. Георги“ в София и др. Може би най-близката аналогия на кръглата сграда от Перперикон е мавзолеят на готския крал Теодорих Велики в Равена, издигната през 520 г. Вероятно нейното предназначение е било да приеме тържественото погребение на някой заслужил епископ на важния град – духовно средище на Великата планина.
Не по-малко интересни са другите две открити през 2020 г. сгради от епископския ансамбъл. Едната вероятно е жилищна, а другата е играела ролята на скевофилакий (ризница), където са съхранявани богослужебните дрехи и църковна утвар на свещениците. Тя определено е свързана с други внушителни постройки, които личат в още неразчистената зона на гората.
Монументалната епископска базилика и резиденцията неслучайно се появяват на широката южна тераса през VI в. Тогава християнството в Родопите окончателно е победило и именно по това време се налага изграждането на такъв величествен ансамбъл. Известно е, че преди години в Акропола на Перперикон бе открита най-ранната християнска църква, намирана до този момент и датирана в самото начало на V в. Установи се, че там е проповядвал епископът кръстител на траките в Родопите, видният християнски мисионер Никета Ремесиански. Непосредствено до неголямата еднокорабна базилика бе разкрит и скромният каменен дом на епископа кръстител. Неголемите размери на храма и епископската къща са нормални за ранното християнство, когато висшите свещеници са водели умерен живот.
В VI в. обаче късната Римска империя преживява бурен разцвет и при император Юстиниан Велики отново се разпростира край цялото Средиземно море по бреговете на Италия, Испания и Северна Африка. Духовенството забогатява неимоверно и добива огромна власт. Именно тогава епископите започват да строят огромни базилики и грандиозни епископски резиденции.
Точно такъв процес се наблюдава и на Перперикон. Според т. нар. Псевдоепифаниев списък от началото на VII в. в Родопите е имало една единствена обширна епископия. Най-вероятно именно Перперикон е бил неговият център.
При разкопките бяха извадени множество находки от VI в. и от по-късния период на X-XI в., когато епископският комплекс е продължил да функционира. Сред тях са монети, части от стъклени съдове, украшения. Много е интересен е керамичният дискос за просфората с релефни кръстове и розети, напомня професорът.
Проучването на огромния комплекс ще продължи и през следващата година. Отсега обаче мое да се каже, че неговото разкриване е едно от големите постижения в раннохристиянската археология.
Монитор
