Юбилейната изложба „50 години – 100 картини“, която се открива утре от 17 часа в Регионалния исторически музей във Враца ми даде повод да направя едно от най-очакваните интервюта с представител на изкуството. Александър Василев-Василевса е известен не само във Враца, но и по целия свят. През последните 10 години живее в лондон. Преди това е бил част от Ню Йорк, но винаги се връща във Враца, откъдето е коренът му. Брат му Петър Василев-Петър Шик е най-известният човек в квартал Бистрец, където управлява казана.
Най-важното нещо в изложбата като че ли е мащабността – в РИМ – Враца вече са подредени 150, а не 100 картини, какъвто е бил предварителния замисъл. Пространството го налага, казва Василевса.
Интервю на Георги Александров
Защо юбилейна нарече тази изложба?
Защото станах на 50 години. Нищо, че изглеждам по-млад, това е факт. А съм толкова млад, защото си лягам рано – към 4-5 часа сутринта...
Защо правиш тази изложба тук и сега?
Защото съм врачанин. Тук се чувствам най-добре. Време да покажа онова, което съм направил. Изложбата е не само юбилейна, тя е ретроспективна и отразява картините от последните 13 години. Всички изложени творби са в сферата на абстрактното и фигуративното. Имам и голяма част от серията с олимпийски и световни шампиони, на която се радват стотици хиляди по цял свят. Очевидно комбинацията между изкуство и спорт се харесва на ценителите.
Кои шампиони са в тази серия?
Става дума за хора, покорили световни и олимпийски върхове, към които изпитвам огромна доза респект и уважение. Започнахме тази серия с Кубрат Пулев преди 7-8 години, после в нея „попаднаха“ Армен Назарян, Веселин Топалов, Александър Томов, Валентин Йорданов, Нешка Робева, Димитър Пенев... много са – 22. Нека не ги изброявам, защото ще пропусна някой, а не е честно към тези велики българи!
Знам, че и с Наим Сюлейманоглу си правил съвместни неща?
Да, получиха се около 90 платна, затова предвиждаме и изложба в Истанбул. След някоя и друга година ще е това. Тази серия е само една част от творчеството ми. Другите са на индивидуални теми – всички те са в сферата на абстрактното и фигуративното.
Къде живееш, когато не си във Враца?
От 10 години съм в Лондон. По-голямата част от картините в изложбата са създадени там. Живял съм и 12 години в Ню Йорк, но по онова време не се интересувах толкова много от изкуство. Сега вече то е част от живота ми.
В анотацията на изложбата говориш с любов за Каталуня, защо?
Направих го, защото изразява най-точно любовта ми към Враца. Това е преклонението ми към родния град. Тук се чувствам най-добре. Аз съм един горд врачанин, където и по света да съм!
Като врачани и българи трябва да се гордеем с това, което имаме.Това е посланието на изложбата. Както и мащабността.
Какво да очакват хората, които дойдат на изложбата?
Гарантирам, че ще бъдат надхвърлени и най-смелите им очаквания. Да заповядат – откриваме утре, на 10 септември, от 17 часа.
Защо картините набъбнаха до 150?
Заради мащабността, за която говорих. Оказа се, че имам доста картини. Трудно се разделям с тях. Затова и трудно продавам. Предпочитам да ги пазя за себе си.
Сега реших да ги покажа на публиката, защото така го усещам. Хванаха се 150 картини – тук в Регионалния исторически музей пространството е невероятно. Мащабността е онова, което ми хареса в РИМ-Враца. Архитектурата и светлината в залите тук са уникални и за което могат да ни завидят доста европейци, а и на световно ниво. Призовавам хората да правят повече изложби, концерти, събития.
Изложбата съвпада с пандемията от Covid-19?
Спазваме всички епидемиологични изисквания. Но точно в подобни периоди на пандемии, на кризи имаме нужда от култура. Това предлагам с изложбата си – да се пренесем в един по-хубав и позитивен свят, за да забравим за заразите и болестите чрез една пъстра изложба.
P.C.
Извън протокола с Василевса си говорим за една поредица, която ме впечатли - Осама бен Ладен, Владимир Путин... каза ми, че има и с Хитлер, оформен като марка в Израел. Уж евреите му били простили!
Интересен човек е Александър Василев. Накара ме да се размисля върху това какво бих простил. Казах му и на кого не бих простил. Никога!
Готин човек е Василевса. Ще го разберете, ако видите изложбата му. Направете го на всяка цена!
