Икони на около век и половина се съхраняват в църквата „Успение Богородично“ в чирпанското село Спасово. Това разказа кметът Димо Нецов, който от няколко години се опитва да събуди интерес за ремонт на храма и реставрация на творбите, дело на големия иконописец Никола Данчов Попгеоргиев/1848-1928/.
Църквата е построена със специално разрешение, извоювано от местните жители срещу богат подкуп, занесен в Истанбул от Вълчан Чорбаджи през 1851 година. Построена е била за броени месеци, а освещаването й е извършено на 23 април следващата година от някогашния пловдивски митрополит Хрисант.
Близо 2 десетилетия жителите на тогавашното Мурсалково събирали пари за икони, поръчали ги на едва 24-годишния Никола Данчов, който вече имал зад гърба си няколко успешно изпълнени работи- в селата Нова махала и Изворово, заедно с по-големия си брат Георги Данчов – Зографина.
Чудо било според Димо Нецов, че през десетилетията иконите оцелели, едва наскоро храмът се сдобил с постоянен свещеник, отец Христо от Чирпан, който обаче идвал само по големи празници. Каменната сграда преживяла земетресението от 1928 година и порой от минаващата в близост река, чийто води отнесли част от църковната утвар. Намерили кандилата на километър пълни с тиня.
В усилията си да намери пари за ремонт и реставрация на ценните икони кметът на Спасов разбрал, че от години рентата от нивите, собственост на храма липсват в сметката.По думите му ставало въпрос за минимум 6 000 лв, с които можело да се подмени поне дограмата.Писали писмо до старозагорската митрополия, но отговор така и не получили.
Въпреки липсата на средства кметството успяло да разчисти двора, където през далечната вече 1946 година бил погребан протойерей Стефан Сталев, премахната била прогнилата и прокъсана телена мрежа, надяват се след време да вдигнат каменна ограда.
Кметът на Спасово не е загубил надежда, че ценните икони, дело на Никола Данчов един ден ще бъдат почистени и ще грейнат с истинската си хубост. Останалият в сянката на брат си Георги иконописец е прекарал няколко години от живота си в заточение край Анкара, след Освобождението е работил в пловдивските села Брезово и Елешница, рисувал е икони за опожарената през Освободителна война църква в Карнобат.Починал е на 28 март 1928 година в Пловдив, където е и погребан./Монитор
