В традиционната рубрика на „Конкурент“ днес ви срещаме с един обичан от врачанската публика футболист – Росен Съботинов. Срещнах го, благодарение традиционната церемония, на която отличават спортистите-ветерани и юбиляри, навършили кръгли годишнини. Продължава да е същият позитивен човек, какъвто беше и на терена. Благодаря на издателя на вестник „Конкурент“ Димитър Николов, който ми даде възможност да разкажа и тази вълнуваща история в навечерието на 100-годишнината на организирания футбол във Враца. Вярвам, че срещата с Росен Съботинов ще донесе много приятни емоции на сегашните привърженици и ще накара запалянковците с побелели коси да си спомнят неговото присъствие на терена.
Рубрика на Георги Александров
Събеседникът ми е познат на поколението, което помни изявите на една от най-силните генерации на футболния Ботев – от 80-те години на миналия век. Той идва през 1983 г. и играе с екипа на врачани до 1987 г. Записва 57 мача и 6 гола, според официалната статистика. Иначе има в елита на България 105 срещи и 7 гола. Освен за врачани, е обличал екипа на ботевградския Балкан, откъдето идва в града под Околчица, и русенския Дунав, където играе след престоя си на стадион „Христо Ботев“
На 20 август тази година Съботинов навърши 60 години. Твърди, че се чувства като на 2 по 30. Шегува се, че е 30-годишен, но в евро. Разговорът ми с него върви в заведение, минути, след като е бил награден от Спортно дружество Ботев в уникална за България церемония, посветена на бивши спортисти и юбиляри.
„Бях много приятно изненадан от поканата на организаторите. Обади ми се Веско Петков. Нямаше миг колебание – веднага реших, че ще дойда. Церемонията, която правят във Враца и на която награждават бивши спортисти, означава много за мен. Най-вече това, че не са ме забравили“, казва Съботинов.
„Доста силен отбор бяхме събрали в Ботев по онова време, когато аз играех. Господ ме дари с щастието да играя с невероятни мъже, с уникални колеги и големи професионалисти. Те завинаги ще останат в сърцето ми: Цветан Данов, Емил Маринов /Бог да го прости!/, Юлиян Емилов-Яшко, Митко Ефремов, Венци Божилов /Бог да го прости!/, Тошко Митов, Ванката Стоянов, Вандо Радославов, Валери Цветанов, Валери Греков... дано не пропусна някого – действително бяхме едно солидно поколение, което написа славни страници в историята на клуба. Радвахме хората – по трибуните, където идваха хиляди, а и не само във Враца, радваха ни се много хора“, връща се във времето Съботинов.
Той е привлечен от Балкан /Ботевград/ през 1983 г. Реализира 19 гола и е втори по вкарани попадения в Южната „Б“ група. С един повече този сезон има Едуард Ераносян. Привлича го старши-треньорът Петър Каменов, после наставници са му били Георги Каменов и вечният Илия Панев-Старшията, който бил викан винаги „на пожар“, когато трябвало да се спасява отбора от изпадане.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
В средващия брой: Съботинов дебютира с победа срещу норвежци; какво помни от разгрома над Миньор и категоричното 3:0 над ЦСКА.
