Огнян Симеонов е един от емблематичните актьори на Драматично-кукрен театър – Враца от последните 20 години. Изиграл десетки роли на сцената, направил значими участия в хитови телевизионни сериали. Изкушен и от режисьорството, в момента подготвя ново заглавие, което се очаква да бъде поставено на сцената във Враца през есента. Повод да говорим е участието му във филма „Наим – Джобният Херкулес“, посветен на най-великия щангист на всички времена Наим Сюлейманоглу. Той играе Иван Абаджиев – папата на българските щанги и откривател на джобния Херкулес.
АВТОР: Георги Александров
Г-н Симеонов, как така се случи, че Ви повериха ролята на Иван Абаджиев?
За мен беше много голяма изненада, когато ме поканиха да се явя на кастинг. Казаха ми, че съм един от актьорите, които са одобрени да представят Иван Абаджиев в бъдещата продукция. Бяхме няколко български актьори.
Бях шокиран, защото съм от поколението, което живееше с успехите на родната школа в щангите. Хората от моето поколение бяхме свидетели на огромните успехи на Наим, а великият Иван Абаджиев в тежката атлетика за мен е бил винаги нещо повече от идол. Бях респектиран, когато тръгнах към тази авантюра. Беше вълнуващо...
Разкажете нещо повече за самия кастинг?
Беше доста изморително. Системата е направена така, че не знаеш с кого „се състезаваш“ за ролята. Предполагах само, но няма как да съм сигурен кой е срещу мен. В един момент останахме петима, после намаляхме до трима, после – двама. Накрая избраха мен.
Някои неща от кастинга минаха под погледа на режисьора Юзер Фейзиоглу. Той беше пристигнал специално за него в София. Някои от сцените, които се снимаха, се правеха на турски език. Първоначално бях много озадачен, защото според мен не беше нормално да карат героя ми – Иван Абаджиев, да говори на техния език. Оказа се, че великият треньор наистина е говорел и турски език. Той е работел с основна група момчета, които са от турско говорящи райони. Като голям психолог, Абаджиев е искал да знае езика, за да бъде по-близо до своите момчета. Възможно е и да е искал да знае какво си говорят, докато ги подлага на тежките тренировки, с които е известен в цял свят. Може би турският му не е бил перфектен, но все пак го е говорел и разбирал. По време на снимките се срещнахме с голяма част от бившите възпитаници на Иван Абаджиев. Повече от тях живеят в Турция, те са сред създателите на тежката атлетика в страната.
А Вие как се справихте с турския?
Първоначално беше изненадващо. По-късно започнах да го разбирам, „да усещам“ мелодиката му и ритмиката. Не се хваля, но вярвам, че се справих. От филма личи, че ми е „легнал“ доста добре.
Какво друго ви направи впечатление?
Срещата с режисьора Юзер Фейзиоглу е безспорно едно от онези неща, които няма да забравя никога. Това е един голям професионалист със сериозна подготовка и знания, и умения, които го отличават. Той е част от турската школа, част от която познаваме и от телевизионните сериали. Имайте предвид, че те са учили в западни университети, взели са опита от големи школи. Хората работят в големия бизнес. Твърдя го, защото съм го усетил от първо лице. Оператор на филма е Мартин Сечанов, който също е с български корени, но живее в чужбина. Главен продуцент беше собственикът на компанията, ангажирана с филма – Мустафа Услу, а сценарист – Баръш Пирхасан. Работихме в идеални условия, като бяха помислили за всеки детайл. Отнасяха се с уважение към нас, българската група.
Разкажете нещо повече за самия филм?
Това е филм, който е обърнат към детството на Наим Сюлейманоглу. Той трябваше да излезе за 2 г. от смъртта на великия спортист, които се навършиха на 17 ноември 2019 г. Действието разказва за детството му, за първите успехи, за израстването му, за проблемите. Не е спестено нищо – особено т.нар. Възродителен процес.
Говорихме в Истанбул и другите места в Турция, където снимахме, с доста наши сънародници. Всички те са единодушни – никога не биха напуснали България, ако не са им били сменени имената насилствено. Това е преляло чашата на търпението им. Самият Наим го е споделял със сълзи на очи. Смяната на имената го е убедила, че трябва да предприеме крайната мярка и да избяга в Турция. Във филма се разказва за сменените имена на майка му, на баща му, даже има сцена, в която се пише по надгробните плочи... Тези хора говореха с голяма носталгия за България. Те се връщат често у нас, където имат приятели и роднини. Майката на Наим си живее в село Птичар, Момчилградско. Тя категорично не желае да се премести в Турция. Неговият по-малък брат – Мухарем Сюлейманоглу, беше основен консултант по филма. Той мечтае, когато се пенсионира, да се прибере в България и да изживее старините си тук. Сега е в Истанбул, треньор е в националния отбор по вдигане на тежести. Похвали се, че негов възпитаник е световен шампион.
Не можем да върнем историята. За съжаление този велик спортист, роден в България, напуска родината, за да живее в Турция.
Изглежда знаете много за Наим?
Това е един уникален спортист. Скоро може би няма да има такъв щангист. Това е вторият българин след Стефан Топуров, който вдига на щангата 3 пъти над своето тегло. Наим го прави с много по-голяма тежест. Който се интересува знае успехите му на подиума – 3 олимпийски, 7 световни и 7 европейски титли, 3 световни купи, 46 световни рекорда... Мисля, че скоро няма да има втори като него! Заслугата за всичко това е на Иван Абаджиев. Когато разбрах, че този персонаж ще трябва аз да го изиграя – това беше сериозно предизвикателство. Защото треньорът е бил за Наим повече от баща – наставник, приятел, но и педагог. Карал го е да е по-активен в училище, да се забавлява, да има социални контакти. Неслучайно Наим дойде и се поклони пред тялото на Абаджиев, когато треньорът си отиде от този свят. Връзката между тях двамата очевидно е било много силна.
За съжаление последните години от живота на Наим не са много хубави. Отказва много предложения да бъде част от световното спортно семейство. Живее сам в Истанбул. Разбирам, че вече има огромен интерес към неговото наследство, но не толкова имотите и парите, а олимпийските му медали. Тъжен край на един велик спортист и голям човек, който си отива трагично. Филмът стана много добър. Надявам се да се гледа и в България, и по света, защото има какво да се види.
Къде снимахте сцени за филма?
Снимахме край Момчилград, в София, Пловдив, във Варна. В Истанбул също снимахме много. В София бяхме основно в зала „Славия“ край едноименния стадион, където Иван Абаджиев е водел тренировките си. Беше много интересно и забавно.
А кой играе Наим Сюлейманоглу?
Актьорът е холандец – Хаят ван Ек, който разбира се има турски корени, но и българска жилка. Неговата майка е от района на Момчилград. Баща му е от Нидерландия. По време на снимките направихме всичко необходимо Хаят да научи някои основни български изрази, без които не може нито един наш сънародник... Той живее в Германия. Говори турски и английски езици.
Много съм доволен от срещата и общуването си с турските колеги. Направи ми впечатление един от тях - Дюркан Юргун. Филмът е сериозна продукция, в която инвестира самата държава. Всички сме наясно, че турците имат проблеми, но държавата чрез този фхилм се опитва да покаже, че е силна нация с големи спортисти. И то става дума за един българин. Искат да възвърнат националната гордост на турския народ чрез подобни примери.
Това сякаш е намек към нашата държава?
Добре е ние да си направим изводите, защото не можем да върнем историята, а да вземем си поука, да си научим уроците и да вървим напред. Ние, българите, сме способни, и ако загърбим нещата, които ни пречат и отнемат енергията, да правим добри неща. От нас си зависи да имаме държава, да бъдем хора и да сме горди, че сме българи.
