Актьорът от врачанския Драматично-куклен театър Огнян Симеонов играе папата на българските щанги Иван Абаджиев в турски филм. Суперпродукцията е посветена на най-великият тежкоатлет в света Наим Сюлейманоглу.
Премиерата на филма "Джобният Херкулес Наим Сюлейманоглу" се е състояла през ноември миналата година в югоизточната страна, но заради пандемията от коронавирус представянето по света, което трябвало да се случи през настоящата 2020-а, се забавило, научи "Конкурент".
Огнян Симеонов потвърди информацията и разказа интересни детайли от филмовия процес.
Той преминал тежък кастинг, преди да бъде одобрен от авторите на лентата. "Минах през 3 кръга, докато бъда одобрен", разказа актьорът от ДКТ-Враца. Снимките били миналото лято. Основно в Турция. Екипът обаче снимал и в България - в София, Пловдив и край Момчилград, където е роден неповторимият Наим.
Авторите на филма не спестяват истината за трудния живот на Наим, за прекръстването му на Наум Шаламанов по време на възродителния процес, "голямата екскурзия" и бягството му в Турция. Прави впечатление, че се правят внушения, като лошото в България се приписва не на държавата, а на БКП. Според наш източник, това е станало, за да не бъдат развалени отношенията между първите държавни ръководители на двете съседни страни.
Създателите на лентата имали сериозни планове за разпространението на филма в САЩ, Германия и други европейски страни. Пандемията от коронавирус осуетила засега тези намерения.
Официалният трейлър на филма вижте тук:
https://m.imdb.com/video/vi463190553?playlistId=tt9500372&ref_=vp_rv_ap_0
Огнян Симеонов е едно от емблиматичните лица на ДКТ - Враца от последните 20 години.
Участието му във филмовата продукция не е изненада, тъй като често получава роли в родни продукции.
На сцената на врачанския театър е изградил десетки незабравили образи, отскоро е и режисьор, а постановката, над която работи се очаква да се появи скоро пред публика.
Кой е Джобният Херкулес
Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 г. в семейството на български турци от село Птичар, Момчилградско. Започва да тренира вдигане на тежести едва на 9 г. Още през 1977 година прави демонстрации в залите, където се провеждат републиканските първенства на България. Негов личен треньор в Кърджали, където се състезава за Арда, е Енвер Толумов.
Успехите му започват през 1982 година, когато още ненавършл 15 години става световен шампион за юноши до 20 г. в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 г. за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в олимпийските игри в Лос Анджелис заради бойкота на страните от соцлагера. Става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в най-силния турнир в света за 1984 година – „Дружба“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и световната купа в Сараево същата година.
По време на т.нар. Възродителен процес променят името му на Наум Шаламанов. През 1985 г. става европейски шампион в Катовице /Полша/ и световен в Сьодертале /Швеция/. Печели и светованата купа в Монте Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат /сегашен Кемниц, Германия/, световен в София и носител на световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е два пъти шампион на България за мъже - през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 година в кат. 44 кг на първенството в Силистра. През 1986 година, докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда /Кърджали/, докато е в България. През 1984 г. става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 г.
По време на световната купа в Мелбърн през 1986 г. Наим успява да избяга от нашата делегация и след време се мести в Турция. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.
Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 г. На олимпиадата в Сидни през 2000 г. прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век – 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките да България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България).
Умира на 18 ноември 2017 г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.
Цялата история четете само на страниците на "Конкурент" - вестникът на Северозапада.
