Събития

Красимир Богданов: Има ли разлика между Ердоган и султан Селим I?

  25.07.2020 19:00             
Красимир Богданов: Има ли разлика между Ердоган и султан Селим I?

Турският президент Реджеп Таип Ердоган превърна повторно храмът-музей „Света София“ в джамия. Завършена и осветена на 27 декември 537 година по заповед на императора на Източната Римска империя Юстиниан Велики „Св. София“ в продължение на 900 години е централен храм на православния свят. Катедрала е поругана за първи път през 1453г. след превземането на Константинопол от султан Мехмед II Фатих, който я превръща в джамия и нарежда безценните стенописи, мозайки и християнски символи да бъдат заличени. Осквернен и обезличен е уникален паметник, шедьовър на средновековната византийска архитектура и изкуство. Като такъв, той е общочовешко достояние.

Бащата на светска Турция Мустафа Кемал Ататюрк обявява храма за музей през 1934г., показвайки новият път на бившата Османска империя. „Св. София“ придобива статут на обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО и един от най-посещаваните световни паметници. В него се пазят елементите от двата периода на съществуването ѝ - и като православна църква и централен храм на Византийската империя, и като джамия в Османската империя.

Инсценираното съдебно искане от граждански организации за незаконността на решението от 1934г., всъщност е явен израз на неоосманистката политика на Ердоган и неговата управляваща ислямистка Партия на справедливостта и развитието.

Въпреки изказаното несъгласие от Вселенската патриаршия, САЩ, Русия, Гърция, Кипър, председателят на ЕНП, Генералният секретар на ЮНЕСКО и множество правителствени и държавни глави,  Турция не запази музейния статут на катедралата, а я превърна в джамия и извърши първият петъчен намаз, пред многохилядна екзалтирана тълпа и пред погледа на президента.

Има ли всъщност разлика между Ердоган и най-жестокия османски султан Селим I? Селим I Явуз/Жестокия, Злия/ е не само изключително войнствен султан, завоювал Иран, Сирия, Йордания, Палестина, Египет, но и фанатизиран религиозен фундаменталист, известен с превръщането на стотици християнски храмове в джамии, насилствена ислямизация, масово изтребление и геноцид над хиляди иноверци. След превземането на свещените градове Мека и Медина, Селим се обявява за халиф на всички мюсюлмани.

Какво всъщност цели Ердоган с този позорен акт на посегателство, не само към културното наследство, но и към град Истанбул/Константинопол като космополитен град и мост между Изтока и Запада?

Ердоган провежда агресивна външна политика. Не едно и две са изказванията на президента-самодържец за границите на сърцето му, обхващащи територии и градове на Балканите и в Близкия Изток. Вербалните заплахи към съседни държави, играта с мигрантите и „отваряне портите на Европа“, затвърждават впечатлението, че „Стратегическа дълбочина“ не е само неучно-теоретично четиво, а дълбоко убеждение в имперското превъзходство на Турция над бившите владения на султаните. От години се извършва геноцид над кюрдското население, и то вече не само в рамките на държавните граници. Израз на тази политика са пряката военна интервенция в Сирия, нарушаване суверенитета на Кипър, чрез сондажите в кипърски териториални води, политика, която  вещае нестабилност и заплахи за целия регион.

Ердоган доказа, че не се различава особено от султаните религиозни фанатици от времето преди „Танзимата“. Повторното превръщане на „Св. София“ в джамия, не само бламира всичко постигнато от Ататюрк и подкопава светския характер на държавата. То демонстрира пренебрежение към религиозните чувства на немюсюлманите в и извън Турция и показва „мускули“ пред световните лидери. Всъщност, елементарно звучи обяснението, че демонстрацията на Ердоган е за „вътрешна употреба“, за „втвърдяване“ на консервативните ислямистки кръгове и „четкане“ на завяхващия имидж на президента. Всъщност, ежегодното изграждане на стотици джамии/само в Истанбул вече са около 3000/, и особено превръщането в джамия на музея „Св. София“/главната султанска джамия в Истанбул по времето на империята/ е изява на стремежа на Ердоган да докаже, че Турция е била и отново ще бъде водач на ислямския свят.

Явно, президентът вече не се задоволява с квалифицията - султан. Ердоган иска да е и халиф!

А, Европа? Време е да се събуди!