Заради пандемията от COVID-19 и извънредната ситуация няма да се проведе традиционният, 29-и събор на каракачаните в България, който бе планиран за края на август в местността Карандила край Сливен.
Решението за отлагане на проявата, която събира между 3 и 4000 души от Южна България и Северна Гърция е взето от управителния съвет на Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните. От там заявяват: „За нас животът и здравето на хората са най-важни. Насочваме усилията си към 30-то, юбилейно събиране, което ще бъде през август догодина на същото място!“.
При максимално строги мерки за сигурност и при минимално струпване на хора ще премине и традиционното поклонение пред паметника на войводата Хаджи Димитър и избитите му от турците четници край Историческата поляна на връх Бузлуджа на 18 юли. Организаторите от община Казанлък не са посочили часа за заупокойната молитва, която се очаква да бъде отслужена от старозагорския митрополит Киприан. Репортер успя да разбере , че служението ще започне от 11,00 часа в неделя, пак заради санитарно-хигиенните изисквания няма да бъде осветен курбан, което се случва за пръв път от близо три десетилетия. Съборът – поклонение пред подвига на четниците и войводите Хаджи Димитър Асенов и Стефан Караджа се провежда неизменно на 18 юли от далечната 1884-а, когато до мястото на ръце е изнесена баба Маринка, майката на сливенския войвода. В продължение на едно десетилетие край лобното му място активисти на НД „Традиция“ от цялата страна правеха възстановки на епичното сражение, в което загиват 21 четници, неизменно до м.г. в образа на Хаджията „влизаше“ казанлъчанинът Николай Байнов, м.г. той отстъпи „ролята“ на сина си, 28-годишният електрончик Цветан.
Според директора на националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, д-р Чавдар Ангелов обезобразените тела на героите стояли на бойното поле две денонощия, едва на Илинден били допуснати жителите на близките села Крън и Енина, водени от поп Стефан Манолов да ги опеят и погребат. Тялото на войводата /разпознато по татуираните инициали Х.Д.на едната му ръка/ положили в отделен гроб , а мястото белязали с дървен кръст.Две десетилетия по-късно по спомените на Христо Македонски било уточнено лобното място с надпис и сложили нарочен знак.Сегашният паметник е по проект на скулптура Любен Димитров, той е издигнат през 1961 година, на двадесетина метра по-встрани има каменна плоча с указание, че точно там е издъхнал простреляният смъртоносно войвода.
monitor.bg
