Почти две трети от мъжете в област Враца - 63.6%, възприемат физическото насилие, като форма на домашно насилие, докато при представителките на нежния пол този процент е доста по-малък 53.5%. Това показват данните от направено социологическо изследване сред 600 анкетирани, съобщи социологът Явор Иванов.
Темата на проучването е била свързана с домашното насилие – причини и последствия. Брой свидетели и/или жертви на насилие и начини да бъде избегнато.
Най-често сред хората от областта като домашно насилие е възприемано нанасянето на удари /физическото/, като на второ място се нарежда психическият тормоз. За форма на домашно насилие във Врачанско обаче не се смятат поставянето в зависимости, сочи социологът.
Интересна част от изследването е, че ромите са по-нетърпими от българите и турците към физическото насилие като домашно насилие. От анкетираните 63.2% от ромите определят физическото насилие, като домашно насилие, а при българите този процент е 55.5%, докато при турците е още по-малък – 50%.
Анализът на цифрите сочи, че физическото домашно насилие не се толерира най-вече от младежите от 18 до 25 години, а едва 33.3% от хората над 65 години са се сблъсквали с такава форма на насилие.
Общо 48% от анкетираните определят психичният тормоз като форма на насилие, като тук повечето от положителните отговори са на представителите на силния пол. Оказва се, че не малка част от мъжете са подложени от на такава форма на насилие.
На въпросът „Били ли сте свидетели на домашно насилие?“ не малка част от анкетираните не са пожелали да отговорят – 3.1%, като значително преобладава делът на жените нежелаещи да споделят за проблема си. Впечатление обаче преви големият брой хора отговорили,ч е никога не са били свидетели на домашно насилие – 56.3%. Често са ставали свидетели на домашно насилие 7.4%, като повечето отговорили положително са мъже. Рядко са ставали свидетели на такова насилие – 32.4% от запитаните.
Впечатление прави, че 57.4% от българите никога не са ставали свидетели на домашно насилие, като този процент при ромите е 26.4%, а при турците – 50%. На другата крайност пък са хората, които често са ставали свидетели на домашно насилие. Очаквано този процент е най-висок при ромите – 26.3%, следвани от турците 7.4% и българите – 5.3%.
По-задълбочен анализ показва, че хората над 65 години са заявили, че никога не са били свидетели на домашно насилие. Този процент е висок и при младежите от 18 до 25 години – 68.3%, както и при хората на възраст от 50 до 65 години – 54.8%. Най-голям е процентът на свидетели на домашно насилие, макар и рядко при хората на възраст от 25 до 35 години – 67.9%. Най-често са ставали свидетели на такова насилие пък представителите от 30 до 50 години /9.5%/ и при младежите от 18 до 25 години /8.3%/.
Изследването разкрива, че жените по-често свидетелстват за приятели, жертви на домашно насилие, като потвърждаващо на този въпрос отговарят 100% от анкетираните представители на турския етнос. За такъв проблем съобщават и 47.4% от анкетираните роми и едва 26.3% от българите.
По-освободени да споделят проблема са хората над 65 години, хората от 35 до 50 години и младежите. Те признават, че имат приятели жертви на домашно насилие в различни форми.
Големият проблем според всички анкетирани е, че жертвите на домашно насилие много рядко и в краен случай търсят съдействие от когото и да е било.
Едва 13.6% от мъжете са търсили съдействие от полицията, като те основно се доверяват на приятелите и семейството си. При жените обаче нещата своят по-различно. При домашно или друг вид насилие представителките на нежния пол търсят съдействие основно от органите на реда – 24.9%. На следващо място е исканата подкрепа от семейството, приятелите и съседите.
Кардинално обаче доверието в институциите от страна на жертвите или свидетелите на домашно насилие е изключително на ниско ниво, показва социологическото проучване.
За финал социологът Явор Иванов посочи, че хората от Врачанско не подкрепят агресивното поведение в дома и остро осъждат физическото и психическото насилие, както и поставянето в различни форми на зависимост. Мъжете обаче са по-склонни от жените да приемат „раздаването на шамари“ като начин за превъзпитание на децата.
Другият интересен извод от отговорите на анкетираните е, че хората имат много добра представа кое поведение е правилно и какви трябва да бъдат отношенията между хората, но в дадени ситуации не следват представите си.
Нагласите на анкетираните са по-розови от реалността, която се откроява от сводките на МВР и социалните институции, които се борят всеки ден с различни проблеми в семействата.
