В продължение на седмица с различни изяви Берковица отбелязва 170-годишнината от рождението на Иван Вазов. Кулминацията е в събота, когато е масовото покоряване на връх Ком – „По стъпките на Вазов”, съобщават от местната управа.
В къщата-музей е експонирана документална изложба „Пътят на Вазов”, а в градската художествена галерия рисунки на тема „А каква чудна природа тука!”
Роденият на 9 юли Вазов пристига в Берковица на 7 март 1879 година, малко преди да навърши 29 години, за да поеме задълженията си на окръжен съдия. Тръгва си на 18 септември 1880 година, когато става ясно, че окръжният съд в Берковица се закрива.
В града под Ком поетът пристига от Русе. Пристига в Берковица по препоръка на лекари, които му откриват белодробно заболяване. По това време има и други предложения за чиновнически постове, но избира града заради климата.
Първоначално живее на квартира в къщата на виден чорбаджия. След това се мести в Ипеклийската къща, собственост на търговец от днешно Косово. Вазов не е бил сам в къщата, а с един от помощниците си - Иван Стоянов, който е героят Дормидолски от романа "Митрофан и Дормидолски". Стоянов е първообраза и на Дикий Барин от "Нова Земя". Любовта му към 19-годишната туркиня, негова икономка - Зихра, ражда поемата „Зихра”, която излиза години по-късно в Пловдив.
За престоя си в Берковица Вазов има доста спомени
"В съда се занимавах с членовете на "съдебните правила" и на турския наказателен закон, а вън от него поетизирах, мечтаех, любех слънцето, свободата и горите. А каква чудна природа тука! Каква красота в това непознато райче. В свободни от занятие дни правех на кон радостни излети с млада дружина берковчани, с доктора и с управителя из гъстите букови лесове, що обличат полите и хълбоците на Стара планина, упоен от шума на кристалните планински потоци, от дъха на тревите и цветята, от младостта си и от всичко, от всичко. При един излет на величествения Ком видях като на длан цяла Западна България и Източна Сърбия. Ширине безкрайно, простори необятни, въздух, небеса. Не, никога няма да се изличат приятните спомени".
Поемата „Грамата“ е най-известната му творба, писана в Берковица
Най-известното произведение на Вазов, писано в Берковица, е "Грамада". То разказва за традиция в Гушанци, днешно Замфирово, където селяните са хвърляли по камък и са изричали проклятие срещу местния чорбаджията.
Често Вазов пътувал до Лопушанския манастир. Там той пише глави от романа „Под игото” и „Под манастирската лоза”. Поетът е наричал Берковица Бреговец, защото е разположена на двата бряга на Берковска река. Под това име градът е описан в „Нова земя“.
Правен прецедент бележи съдийската му практика
Освен с изключителните литературни шедьоври, престоят на Иван Вазов в Берковица се помни и с един правен прецедент. Той осъжда на смърт куче. Четириногото на Михаил Първанов, което умъртвило 19 от агнетата и яретата на Еленко Атанасов. Делото се следи с голям интерес от жителите на Берковица – знае се, че собственикът на кучето Михал Първанов е близък до местните властници. Делото освен това трябвало да се гледа бързо, за да се заровят веднага убитите агнета и ярета.
След дълго изслушване на свидетели, съдия Вазов диктува решението си: „Кучето на Михал Първанов да се убие…“
По-късно с това дело се занимава и Алеко Константинов. Като млад адвокат той проучва защо съдът стоварва наказание на кучето и как то е получило призовка за явяване в съда.
Писателят си почивал с излети в Балкана
През летните дни поетът и окръжен съдия си почивал с излети в Балкана. Редовно е организирал и участвал в походи до връх Ком особено през лятото, когато зреели малините и боровинките. Малинарките, със звънливите си гласове и смях и пълните им кошници с „алени малини“, вдъхновяват поета и той пише стихотворението „Малини“, което местните превръщат в песен.
За поета връх Ком е бил истинска магия. Пред погледа се откриват на север тъмно зелените бърда, рътове, хълмове, които се сливат неусетно с безконечната гола равнина. Погледът стига до Миджур и Вража глава, райските долини на реките Огоста и Цибрица, панорамата, която се открива към река Дунав, връх Мургаш, Витоша и лъкатушния Искър са описани в романа „Нова земя“.
На връх Ком има барелеф на Вазов
На връх Ком през 1965 година е поставен барелеф на Вазов. Изработен от скулптура А.Дудулов.
„Нашите известни каменоделци Игнат Игнатов и синът му Георги от квартал „Беговица“ пренесоха с машинка образа на поета от гипсовия модел върху мрамора и го изчукаха. Под него изписаха четиристишие от стихотворението му „На Ком“. Извозихме мраморния блок с трактор до върха. Изкарахме вода, цимент и баластра до подножието с джип. Пренесохме материалите на ръце до върха. Изкопахме ямата и с дървета, както се казва „на манджилък“, изправихме блока в изкопа. Заляхме ямата с бетон, като поставихме върху бетона пред паметника и летописна плоча. След това направихме снимка за спомен. Така на върха освен триангулачния знак се появи и паметник на Вазов.”, разказва в една от книгите си Милан Миланов – бай Милан Революцията. Паметникът е открит на 8 август 1965 година.
Всяка година в началото на юли, в дните около деня на рождението на големия Вазов – 9 юлии, стотици жители на Берковица и хора от цялата страна се изкачват на връх Ком при барелефа. Така днешните българи благодарят на поета за всичко, което им е завещал.
