В продължение на седмица с различни изяви Берковица отбелязва 170-тата годишнина от рождението на Иван Вазов. Кулминацията е в събота, когато ще има масово покоряване на връх Ком – „По стъпките на Вазов", съобщават от местната управа.
В къщата – музей е експонирана документална изложба „Пътят на Вазов", а в градската художествена галерия рисунки на тема „А каква чудна природа тука!"
Вазов пристига в Берковица на 7 март 1879 година и си тръгва на 18 септември 1880 година. Пристига под Ком от Русе, за да поеме задълженията си на окръжен съдия.
Първоначално живее на квартира в къщата на виден чорбаджия. След това се мести в Ипеклийската къща, собственост на търговец от днешно Косово. Вазов не е бил сам в къщата, а с един от помощниците си - Иван Стоянов, който е героят Дормидолски от романа "Митрофан и Дормидолски". Стоянов е първообраза и на Дикий Барин от "Нова Земя". Любовта му към 19-годишната туркиня, негова икономка, Зихра, ражда поемата „Зихра", която излиза години по-късно в Пловдив. В Берковица е написана и „Грамада", както и много от впечатляващите стихотворения на Патриарха.
За престоя си в Берковица Вазов пише:
"В съда се занимавах с членовете на "съдебните правила" и на турския наказателен закон, а вън от него поетизирах, мечтаех, любех слънцето, свободата и горите. А каква чудна природа тука! Каква красота в това непознато райче. В свободни от занятие дни правех на кон радостни излети с млада дружина берковчани, с доктора и с управителя из гъстите букови лесове, що обличат полите и хълбоците на Стара планина, упоен от шума на кристалните планински потоци, от дъха на тревите и цветята, от младостта си и от всичко, от всичко. При един излет на величествения Ком видях като на длан цяла Западна България и Източна Сърбия. Ширине безкрайно, простори необятни, въздух, небеса. Не, никога няма да се изличат приятните спомени".
