Събития

За бабината душица Ели и нейното „Село на завой”

  04.07.2020 12:00             
За бабината душица Ели и нейното „Село на завой”

Ели Лозанова – софиянката от Липен, която се върна в Северозапада и успя да обладае езика и гозбите му,  Ели, която може да ги вземе акъла с пържен боб в меден тиган и лакърдии, събра невероятните истории на своето въображение и спомените на рода си в книга. „Село на завой”  е първият  й издаден сборник с разкази.

Историите са разказани на нашенски – така, както говорят и днес хората в региона. Някои те разсмиват, а други – разплакват, но накрая, след като затвориш последната страница, дни наред не можеш да затвориш усмивката си.

„Село на завой” е онова селце, през което преминават ТИР-ове, поели към Дунав мост, или от него към София. Та в едно такова село привечер хората в една от къщите на завой седнали да вечерят. Влетял при тях голям камион, а те просто отупали тухлите от масата си и упътили шофьора – „Праз таа врата е за София, а през онаа – за Видин.”

Та, Ели я познават от София до Видин. Невероятните празници на традиционната бабина кухня „Бабина душица”, които тя организира, често са част от празниците в много северозападни градове и селца, а невероятният й начин да разказва истории я е превърнал в любим събеседник.

В началото на 90-те години Ели идва от София в Липен. Там са баба й дядо й. И тя решава да остане. Работи като журналист в няколко местни медии, а после среща Николай и двамата превръщат „таксиметъра” в семеен бизнес. През последните години Ели допълва семейния бюджет с работа като „бетроерин” в  Германия. Там се грижи за „баби и деди”, но не остава повече от два месеца. После се прибира, за да зареди батериите с духа на нашия си Северозапад и пак обратно към германските планини.

„Село на завой” е сборник с приказки и лакърдии. По идея на своята приятелка и редактор на книга – поетесата Яна Кременска, Ели „превежда” най-известните приказки на нашия диалект. „Вълкът и седемте козлета” са „Влъко и седемте яренца”, „Котаракът с чизми” е „Мачоко с гумениците”, „Спящата красавица” – „Зачмалата убавица”.  Втората част събира историите на Ели от детството, разказвани й от баба, случки, за които е чувала и всичко това разказано по неподражаем начин.

Редактор на книгата е Яна Кременска, коректор Венера Върбанова, художник на корицата – Стайо Гарноев, дизайнът на корицата е на Явор Петев.

„Добре, че не мина много време , та един друг тир се удари у къщата на Борко Лачкин и заля площадо с вино, та миряса бабичката, откак напълни неколко туби, докъде другите бабички спът. Е, те тогава селото се виде у празник. Една цистерна 22 тона червено вино за износ – кво прикааш, бе! ... на площадо газиш у вино до кокалчетата. У циганската маала трета година колат курбан на тоа ден! Ти кък а мислиш таа работа! Абе - село на завой.”