Д-р Петър Керемедчиев е изпълнителен директор на МБАЛ „Христо Ботев“ във Враца от началото на август 2019 г. Завършил е медицина във ВМИ – Плевен. Магистър по здравен мениджмънт от УНСС – София. Бил е директор на РЗОК – Плевен и заместник-кмет в града. Бил е директор на две болници „Доверие“ в София и УМБАЛ „Св.Марина“. Разговарям с него навръх именния му ден – Петровден, но това не прави разговора ни празничен, а точно обратното.
Георги Александров
Д-р Керемедчиев, какво е състоянието на болницата в края на юни?
Бих казал, че е задоволително, на фона на онова, което заварих, идвайки във Враца преди 10 месеца. Най-важното е, че нямаме проблеми с изплащането на авансите и заплатите на персонала, издържаме болницата, като не генерираме стари задължения, а изплащаме борчове, натрупани назад във времето. Не можем да обслужваме онези задължения, които са през частни съдебни изпълнители, заради които търсим кредит.
А какво изплащате?
Когато говорим за стари задължения, имам предвид споразумения, които подписах при идването си и които са на стойност около 100 000 лева месечно.
Кога очаквате новини около кредита?
В близките дни. Иска ми се да са 10-ина, но все пак решението е на банката, пред която сме представили всички необходими и изискани от нея документи. Очакваме заветното „да“, като стойността на кредита е 6 000 000 лева. Едва тогава ще пристъпим към следващите етапи – съгласуване с принципала на МБАЛ „Христо Ботев“ – държавата и министър Ананиев, а след това акционерите, за да разрешат този заем, а в третата част – обществена поръчка за този заем. Цялата тази процедура ще трае около 3 месеца.
Ако предположим, че всичко е наред, колко ще струва този заем месечно на врачанската болница?
Изчислили сме го, че вноската ще ни е 97 000 лева всеки месец. Тези пари не ме притесняват, защото в момента плащаме много повече. Но този заем ще ни вкара в ситуация, в която болницата ще има много по-благоприятни условия, тъй като ще намалим натиска с разплащането на задължения. Постигнем ли го, МБАЛ „Христо Ботев“ ще започне да работи в много по-нормална среда.
Преди 10 месеца поехте управлението. При избора Ви на 1 август 2019 г. бяхте оптимист. Мислихте ли, че е толкова лошо положението?
Аз и сега съм оптимист за бъдещето на врачанската болница. Но онова, което заварих, ме шокира. Знаех, че положението е зле, но не вярвах, че може да е толкова зле. Всичко беше запорирано – дори касата на болницата не работеше. Хванахме се за ръце, всички колеги застанаха зад мен като един сплотен отбор, и започнахме да излизаме от блатото. Започнахме да реализираме приходи и... към края на февруари ни се стовари на главата епидемията от коронавирус. Така че всичко, което бяхме стабилизирали, в един момент беше застрашено. Кризата засегна всички, но ни засегна и нас. Забавихме се с тези 3 месеца – както откъм приходи, така и в преговорите с банката за кредита. Но вече има светлина в тунела – има траен ръст от медицинска помощ, а хората започнаха да се връщат и да търсят грижите на нашите специалисти. Не сме достигнали нивата от преди кризата, но се възстановяваме...
Но пък кризата донесе нова лаборатория на врачанската болница, нали?
Безспорно е, че именно заради кризата в нашата болница се случиха и няколко хубави неща. На първо място искам да благодаря на голяма група граждани, на врачани, чиито дарения във фонда на община Враца, ни спасиха. Тези хора са истинските приятели на МБАЛ „Христо Ботев“. Без тяхната помощ ние нямаше да имаме лични предпазни средства, дезинфектанти, някои технически съоръжения. На второ място Covid-19 спомогна да имаме изключително модерна лаборатория за PCR тестове, която е на най-високото ниво в световен мащаб в този момент. Могат да се изследват всички вируси, което ще ни позволи да лиценцзираме болницата на следващо ниво компетентност, защото освен за коронавирус ще можем да изследваме по-широк пакет – да доказваме наличие/отсъствие на папилома вирус, ку-треска и ебола.
Ще трябва да се научим да живеем с Covid-19. Човечеството живее сред над 200 подобни вируса. Вярвам, че до края на годината ще има и ваксина.
Направи ми впечатление, че не казахте нито веднъж кой е най-важният дарител. Защо?
Защото всеки, дал и 1 лев, е най-важният ни спомоществовател. Солидарността, а не количеството спасиха врачанската болница в тази криза. Даренията дойдоха точно в момента, в който ние имахме нужда от всеки лев. Първо нямахме средства, за да си го купим, после дори да имахме, нямаше откъде... Искам да благодаря на кмета на общината Калин Каменов, на областния управител Малина Николова, на министър Петя Аврамова. Ще ми позволите да благодаря и на депутата от ДПС Делян Пеевски, който ни дари първия ултрамодерен апарат, а след това пак той достави още един. Такива жестове не се забравят. До тези хора поставям всички обикновени хора, начело с малкия Коко, за които болницата беше най-важното нещо в този момент. Наскоро се срещнах с това дете и му благодарих. Ех, нека има повече такива българчета! Браво на родителите, възпитали такова дете!
Взехте смело решение за настаняването на хората от дома за стари хора в село Гара Орешец. Обществото Ви дължи благодарност за хуманността, макар че отнесохте немалко критики?
Благодаря Ви за въпроса и отношението. Трябваше за минута да взема решението, но и тогава, и сега беше важно да намерим къде да се лекуват тези хора. Съжалявам, че двама от тях починаха, но ние направихме всичко по силите си. Не се чувствам герой, защото работата свършиха колегите ми, на които благодаря за професионализма и за грижите. Все пак това беше огромен стрес-тест за тях и за нас, защото доказахме, че можем да се справим с подобно предизвикателство.
За 10 месеца разкрихте две нови отделения и стартирахте ремонт на трето. Какво да очакваме още от Вас?
Отделенията по инвазивна кардиология и по съдова хирургия започнаха да работят. Показателите им са добри и те допринасят за финансовия резултат на МБАЛ „Христо Ботев“. Тепърва ще се говори за тузи отделения. От 13 години във Враца се говори за ремонт на акушеро-гинекологичното отделение. А сега сме на път да го направим. В момента съгласуваме проекта с пожарната и успоредно с това върви обследването от надзорник. Смятам, че до дни ще сме готови с документите и ще подпишем договора с фирмата-изпълнител. До месец-месец и половина да имаме модерно АГО, каквото заслужава да има във Враца през ХХI век.
Да Ви питам и за заплатата, с която тръгнаха спекулации преди дни?
Има нормативна база, там пише – до 400% от средното брутна работна заплата в МБАЛ „Христо Ботев“ може да получава изпълнителният директор. Колкото повече расте средното възнаграждение, толкова ще расте и моята заплата.
Вярно ли е, че врачанската болница ще е последното Ви работно място?
Да, бих искал, когато стабилизираме МБАЛ "Христо Ботев", да се оттегля в заслужена почивка. Напрежението е тежко, проблемите - много и ще съм си заслужил спокойствието. Но дотогава има все още много време. Чака ни още доста работа!
