Доста актуално е да се пише в настоящия момент за борбата, която Ботев води за оцеляване във футболния елит. Не само защото отборът се намира в подобна ситуация, но и защото преди няколко години ситуацията беше също толкова драматична. В традиционната си рубрика ви връща със 7-8 години назад във времето, за да си припомним заедно радостта и мъката от събитията. Благодаря на издателя на в. „Конкурент“ Димитър Николов, че ми даде възможност да разкажа и тази история на страниците на вестника на Северозапада. Тя е поучителна за всеки, който си мисли, че футболът е играчка. Както е казал един световно известен играч: „Футболът е проста игра за умни хора“. Понякога събитията обаче не се случват на терена, а извън внего, което предопределя съдбите на участниците в описаната история.
Рубрика на Георги Александров
Продължаваме разказа за лудия сезон 2012-2013 г., когато Ботев, побутнат и от свои, и от чужди, изпадна от футболния елит. След 5 поредни загуби в началото на сезона врачани се връщат на победния път – 1:0 над Локомотив от Пловдив.
Следва още по-сензационен успех с 1:0 като гост на пернишкия Миньор. Следва очаквана загуба в Бургас от Черноморец с 1:2, но изненадата удря направо в лицето шампиона Лудогорец, който прави 1:1 на стадион "Христо Ботев". След него идва минимална загуба с 0:1 от Етър на "Ивайло" и 1:0 над Славия у дома. Никой не прави драма от загубата с 0:2 на "Герена" от Левски. Нулевото равенство с пловдивския Ботев е прието с умерен оптимизъм - все пак прибавена е точка към скромния актив. На стадион "Огоста" мачът с Монтана също приключва при 0:0, а финалната среща за годината е успешна - 1:0 над Черно море.
През есента във Враца идват куп интересни футболисти, каквито никога не са играли с екипа на Ботев. Безспорният принос за това е на новите собственици. Тяхна е и отговорността да плащат по 5-10 000 евро месечна заплата на играчите. И когато това не се случва, следват дела. А и бързо се трупат задължения за осигуровки. Но така или иначе зрелище има.
Снажният централен бранител Жайро Родригес от Бразилия, уругвайският щурмовак Инасио Лорес Варела /младежки национал/, сънародникът му с български корени Саша Анеф, бразилецът с италиански паспорт Бруно Висенте впечатлява с разрушителната си мощ в средата на терена, италианецът Роберто Флориани, вратарят Михаил Иванов... Все още се носят легенди за някои от тях, а запалянковците с въздишки си спомнят някои фамозни техни отигравания. Няма да е тайна, ако се каже, че точно през есента на 2012 г. бяха натрупани онези задължения, които и досега тежат като воденичен камък на шията на футболния клуб. Засега никой не е поел отговорност, но се знае кой ги плаща.
Иначе и до днес се помни, че държаният на варени лук и картофи бразилец Жайро /от италианския треньор Сонздони/ заигра като лъв, щом начело на Ботев се завърна Тони Здравков. "Кариоката" беше страшилище за всеки нападател, дръзнал да погледне към вратата на врачани. Жайро за отрицателно време се превърна в любимец на зрителите във Враца.
Много аплодисменти отнесе Михаил Иванов, който дойде от Италия във Враца. Освен любител на местния театър стражът се отличи с висока култура и перфектни спасявания, които бързо му осигуриха изходящ трансфер от Ботев.
Игнасио Лорес Варела пък премина в ЦСКА след една есен със зеления екип. Уругваецът правеше на "лютеница" с финтовете си всяка защита, която се изпречеше на пътя му. Можеше да стигне с топка в краката от ъгловото флагче на своята половина до диагоналното флагче в противниковата половина, без никой да му отнеме кълбото...
В следващия брой очаквайте: Как храбреците от Ботев спряха победния ход на Лудогорец и предизвикаха миникриза при „орлите“.
