Младен Цолов е роден на 16 септември 1967 г. във Враца. Получава образование в училище „Св.Св. Кирил и Методий“ и ПМГ „Акад. Иван Ценов“, а след това следва и във Висше техническо училище в Русе – дипломиран инженер е по селскостопански машини.
Започва частен бизнес с агроаптеки, след това започва да продава препарати за растителна защита, семена и торове на земеделските стопани от града и региона. Така се ражда фирмата „Генерал Агрохимикали“ – най-сериозният дистрибутор на големите компании в бранша. Навлиза и в земеделието. От няколко години в портфолиото му е винения бизнес, произвежда уникалното вино „Ponte Dio“.
Конкретният повод за това интервю е предстоящата жътва, но неусетно разговорът се прехвърли към много други теми, тъй като събеседникът ми е интересен и компетентен човек с разнообразни интереси. Завършваме с емоционалния му проект – виното "Ponte Dio".
Георги Александров
Г-н Цолов, разговаряме в навечерието на жътвата с Вас. Ще бъде ли добра годината за зърнопроизводителите, след като бяхме свидетели на доста мека и топла зима?
До преди 10-ина дни, преди да завалят обилните дъждове от края на май, всички земеделци бяхме в огромен стрес. Пшеницата беше започнала да съхне и не се виждаше как нещата ще се подобрят. До голяма степен засушаването беше предпоставка за това да не ожънем нищо. Макар и закъснели обаче, обилните майски валежи пооправиха положението. Не мога да кажа, че сега ни очаква обилна реколта, но съм уверен, че ако продължава времето да е благосклонно към нас, ни очакват добиви, близки или малко под миналогодишните.
Значи не ни очаква гладна година?
Да, зърно ще има. Хляб – също. Това, че земеделците няма да изкарат очакваните приходи обаче също е факт. Вложените средства в производството на пшеница няма да се възвърнат в размера, който е очаквано. Състоянието на пролетните култури също е добро. Има още много вода да изтече в Дунава, докато дойде време за тяхното прибиране, но засега всичко с тези култури е наред.
Старите хора казват, че от земеделие човек не може да забогатее. Вие доказвате обратното. Как го постигате?
Ласкаете ме с твърдението за богатството. Ние много работим и в тази връзка приемам, че съм богат човек – богат на много, много работа. Нали знаете, че бизнес от английски език означава работа. Имаме много бизнес. Преди време споделих дялове от фирмите си със своята съпруга, с дъщеря си, с племенника си, със зет си. Ние сме семейна фирма и като усетя, че някой е сериозен, му давам възможност да работи. Казах им, че не им давам нищо друго освен работа, т.е. давам възможност на някого да изкарва пари, като работи. Това е моята философия. От младите очаквам да дерзаят и да печелят. Капиталът на нашата семейна фирма не е толкова голям, а разчитаме на привлечени капитали от банки, които управляваме разумно.
Вие сте управител на фирма "Генерал Агрохимикали“. Колко важна е ролята на препаратите за растителна защита?
Ние работим с най-големите мултинационални компании, предлагащи препарати за растителна защита на българския пазар. Ние сме посредникът между тях и земеделските производители. Представяме техните продукти на родния пазар и сме предпочитан партньор от доказани компании. Това не е случайно, повече от 25 години сме на пазара и имаме своето добро име, ползваме се с доверието на сериозни фирми.
Трудно ли е да бъде убеден българина, че земеделието има нужда от препарати за растителна защита?
Не. Нашите партньори имат доста съвременен поглед и разбиране по темата. Провеждаме ежегодни семинари, на които срещаме земеделските производители с представителите на световно известни компании. Предлагаме обучение, което е много полезно. Нашите земеделци имат огромен прогрес – от 10-15 години културата в земеделието се увеличи, а в резултат на това добивите са се удвоили. Всичко това се постига, благодарение на новите технологии, на препаратите за растителна защита, на торовете и на семената, които предлагаме. Даваме консултации, които са търсени от много земеделци и благодарение на които те успяват да бъдат доста успешни. Зърнопроизводителите, с които работим, наистина са успешни. Но ние предлагаме продукти на лозари, на овощари, малко и представители на зеленчукопроизводителите.
От четвърт век се опитвате да покажете на българина, че земеделието не е мръсна работа. Според великия държавник и банкер Атанас Буров, „България ще загине, когато загуби селото“. Чувствате ли се като спасител на селото заради усилията, които полагате в тази посока?
Действително е така, но и не е. По начина, по който хората си представят живота на село – от преди 100 и повече години – това никога няма да се върне. Има много съвременни технологии, които улесняват работата на земеделските производители и бизнесът им не е толкова непривлекателен. Има много нова техника, има съвременни разработки за отглеждане на културите. В момента следя една нова технология, която добива популярност като „Ноу Тил“, т.е. без оран. Така се спестяват доста разходи на използващите я – позволява отглеждането на култури на големи площи с малко ангажирани хора. Все още не мога да твърдя, че тази технология ще се наложи, но все повече земеделци й се доверяват, което говори, че в нея има бъдеще. Наблюдавам я с интерес и бих се ангажирал да я приложим, стига да ме убеди.
Вие сте председател на фондация „Тодор Рачински“, основана на името на нашия земляк и славен селекционер на нови сортове пшеница. Този пост и ангажименти помагат ли Ви?
Поех тази фондация от г-н Божидар Джунов, на когото благодаря за доверието. Нейната цел е да подпомага нашите учени в създаването на български сортове, с които да подпомогнат родното земеделие. Това е тежка мисия и непосилна задача, защото без участието на държавата няма как да помагаме. Все пак става дума за научни разработки и сериозни средства, които големи и мощни икономики инвестират, за да развиват този бизнес. Възможностите на нашата фондация са скромни и няма ка да се мерим със световните гиганти. Но и можем да направим много неща – да накараме държавата да даде средства за наука и научни разработки в земеделието. Можем и да подпомогнем наши даровити деца, да ги подкрепим на студентската скамейка, за да ги върнем отново в бизнеса, които има нужда от тях. Даровити деца, които имат интерес към науката да са в помощ на земеделието.
Звучи добре, но е общо казано. А по-конкретно?
Да, искам да направим годишни награди, които да връчваме на най-добрите фермери, стопани, полевъди, търговци на препарати за растителна защита, консултант. Представям си, че тези награди могат да се връчат на един благотворителен бал, на който ще се съберат средства за стипендиите на две, три или повече даровити деца с интереси в земеделието. Ще го направим с жури и със стройна организация.
Ваше е едно от най-хубавите вина, произвеждани в тази част на България. Какво прави „Ponte Dio“ толкова хубаво и търсено?
Това е емоционален проект, който засега не мога да кажа, че е икономически изгоден за нашата фирма. Правим виното с много внимание и любов, защото то е емоция, то е божествено... такова е и името му – Мост към Бог. Поставили сме си амбициозната задача да произведем нещо качествено от популярния сорт „врачански мискет“. Имаме намерение да върнем неговата предишна популярност. Няма да изненадам никого, ако напомня, че от този сорт е било любимото вино и ракия на Тодор Живков. Неслучайно край резиденцията му във Варна има 20 декара с врачански мискет... Не коментирам дали той е бил най-големият капацитет по вината, но е факт, че този сорт е обичан от много хора – и такива, които са емоционално обвъзрзани с Враца, и такива, които са ценители.
Всяко вино си има рецепта. Знам, че е тайна, но какво прави „Ponte Dio“ толкова божествено?
Лозето ни е край Мизия. На един уникален склон, на който като на длан се вижда градът и река Скът. Получи се уникално лозе – в Дунавския тероар, на място, на което се събират три реки: Дунав, Огоста и Скът. Почвата е песъклива, льос. Теренът е невероятен, проветриво и високо е мястото. Сигурно в това се крие рецептата. Гроздето узрява малко по-рано от останалото, сигурно е свързано с надморската височина. Виното ни има невероятен вкус, препоръчвам го на всички. Миналата година вината ни бяха много добри, а тази година – са превъзходни.
Къде да ги опитат?
Предлагаме ги в популярните ресторанти на хотелите „Лева“ и „Хемус“, на „Винарна“, имаме онлайн магазин. Редовно правим промоции, от които всеки може да се възползва. Предупреждавам, че виното ни не е евтино, но е радост за сетивата, а цената си заслужава. Не разбирам как може да се прави вино за по 2-5 лева бутилката, след като само гроздето за направата на това количество е на тази цена. А къде отиват средствата за отглеждане, третиране, бране, производство, отлежаване, бутилиране, дистрибуция... Ако някой ви хвали евтино вино, да знаете, че то или не е вино, или не е истинско!
