Доста актуално е да се пише в настоящия момент за борбата, която Ботев води за оцеляване във футболния елит. Не само защото отборът се намира в подобна ситуация, но и защото преди няколко години ситуацията беше също толкова драматична. В традиционната си рубрика ви връща със 7-8 години назад във времето, за да си припомним заедно радостта и мъката от събитията. Благодаря на издателя на в. „Конкурент“ Димитър Николов, че ми даде възможност да разкажа и тази история на страниците на вестника на Северозапада. Тя е поучителна за всеки, който си мисли, че футболът е играчка. Както е казал един световно известен играч: „Футболът е проста игра за умни хора“. Понякога събитията обаче не се случват на терена, а извън внего, което предопределя съдбите на участниците в описаната история.
Рубрика на Георги Александров
Ако има класация за най-луд сезон с участието на Ботев през последното столетие, то това е този кампанията през 2012 - 2013 г. Отборът преминава от "Осанна" с обещанието да се бори за Лига "Европа", благодарение на новите си италиански собственици, до "Разпни го" - на 30 май, когато след 1:1 срещу Черно море във Варна несправедливо изпада от елита за сметка на Локо /София/.
Лятото е горещо. На 25 юли 2012 г. ръководството на клуба подава колективна оставка. Президент е Чавдар Атанасов, изпълнителен директор Пламен Николов, а административен шеф - Юри Николов.
"Не можем да работим с тези хора. Ивайло Рачев е просто техен преводач, като не е ясно дали е играл физическо в училище", казва на тръгване бронзовият медалист от САЩ`94 Пламен Николов.
Месец по-рано, на 29 юни, на общо събрание на клуба става ясно, че именно врачанинът Ивайло Рачев ще доведе инвеститори от Италия. Тогава за първи път се чува за Пепино Тири, представен на медиите като легендарен импресарио, който смята да инвестира средства в печеливш проект.
Президентът Чавдар Атанасов не крие причината: "Ако резултатите от местните избори бяха други, щеше да има финансиране, а сега...", намеквайки, че успехът в кметската надпревара на Николай Иванов във Враца е провалил парите за футбола. И дума не става за това, че е имало договорка с Тири, за каквато сициалианецът призна в началото на септември, когато на свой ред хвърли оставка. Но за това по-късно...
Набързо е сформиран екип, който трябва да "гаси пожара", защото и футболистите на Ботев започват да се оглеждат. Някои напускат, други - остават, защото предишното ръководство им дължи по 2 заплати /за месеците май и юни, както и бонусите, обещани за оставането в елита от предишното първенство/.
В рамките на ден старши-треньорът Антони Здравков, който е убеждаван от Тири, че ще се разчита на него, разбира, че италианците водят със себе си негов наследник - Джулиано Сондзони. Сухия не търпи подигравки и си тръгва.
Първенството чука на вратата, а елитният клуб остава без играчи, без треньори /месеци по-късно ще стане ясно, че Сондзони има лиценз за аматьорските дивизии, но не и за родния елит/, а както се вижда няма и така афишираните реки от пари.
На 30 юли общото събрание на клуба приема за свои нови членове Пепино Тири, Салваторе Спило, Алберто Витори, Луиджи Тири, Ангел Иванов и кмета на Враца Николай Иванов. Управителен съвет, начело с Пепино Тири, трябва да ръководи клуба, а в него влизат Ивайло Рачев и Момчил Калистратов. Спортен директор става един от най-успешните местни футболисти Валентин Станчев.
Старият шеф Чавдар Атанасов си тръгна с признанието, че оставя дългове от само 200 000 лева. Малко по-късно лъсва истината.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
