Събития

Covid-19 отмени Ботевите дни, но... ние трябва да ги помним

  01.06.2020 05:27             
Covid-19 отмени Ботевите дни, но... ние трябва да ги помним

Тази година пандемията от коронавирус отмени традиционните „Ботеви дни“. Подобен прецедент не се е случвал нито по времето на Първата, нито през Втората световна войни. Никой обаче не трябва да забравя, че това са дни на почит и преклонение пред подвиха на Христо Ботев и неговите храбри четници, тръгнали към своята Голгота във Врачанския балкан.

Вместо традиционния поход по стъпките на Ботевата чета, ще има щафета, а по 120-километровото трасе ще преминат велосипедисти, футболисти и спортисти, като трасето от Козлодуй до Околчица ще бъде изминато за около 6 часа. Щафетата ще завърши на историческия връх, малко преди да завият сирените.

Честванията в памет на Христо Ботев започват още преди Освобождението, но първите документирани прояви са от 1884 г. – на козлодуйския бряг и на Милин камък, където четата удържа бляскава победа. През 1885 г. във Враца е изработен устав за Ботевите чествания, като главно действащо лице на събитията е Васил Кънчов. Още от тогава всички прояви се подготвят от оргавизационен комитет, чиито председател е кметът Враца – традицията продължава и до днес.

В началото честванията са били на 3 важни места – на козлодуйския бряг, където четата слиза от парахода „Радецки“, на връх Милин камът, където тя удържа първата си и единствета победа над турците, и на лобното място на Войводата в Балкана.

През 1901 г. комисия прави опит да установи мястото, на което е бил убит Ботев. От същата година започва поклонението в Балкана. Към края на Първата севтовна война над основния камък на Околчица е поставена табела. Половин век след гибелта на Войводата, Ботевите поклоници са приканвани да отдадат почитта си на връх Вола, макар че всички прояви са били на връх Околчица.

През 1937 г. е издигнат 30-метров паметник, завършващ с опълченски кръст. Връх Околчица е избран за мястото като най-видимо и значимо място в Балкана. 12 години по-късно - през 1949 г., в духа на времето, връхната част на паметника се превръща в петолъчка, но през 1992 г. паметникът връща опълченския си кръст.

Националният туристически поход „По стъпките на Ботевата чета“ тръгва през 1946 г. До тази тодина се провежда ежегодно.

През 1961 г. скаличката в местността Камарата, където е загинал Ботев, е превърната в паметен знак, на който пише: „Сбъдна се пророчеството твое, жив си ти!“

От 1965 г. Ботевите дни стават 10-дневка. Прояви се организират от Козлодуй, Милин камък и Околчица, като достигат да всяка точка, през която е преминала четата на Войводата. Ежегодно се организират честванияга, правят се културни прояви, гърмят илюминации, а на централния площад се събилат Ботеви поклоници.

Първият паметник на Христо Ботев е открит на 27 май 1890 г. в центъра на града. Скулптор е професор Густав Еберлайн. Гост на откриването на първия паметник в следосвобожденска България е княз Фердинанд и министър-председателят Стефан Стамболов, както и майката, съпругата и дъщерята на Ботев.

През 1955 г. заради промяна в градуостройствения план, паметникът на Войводата е демонтиран, а на мястото му стои временно бюст-паметник. През 1964 г. площадът е преустроен, като се издига новият паметник на Христо Ботев, като скулптурата е на Владимир Гиновски.