На 23 май 1912 г. в Лом е родена голямата българска писателка Яна Язова по псевдоним, с истински имена Люба Тодорова Ганчева.
Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка й – Радка Бешикташлиева е потомка на един от известните български търговци в Цариград – Стойчо Бешикташлиев.
Яна Язова още като гимназистка /1930 г./ занася на проф. Александър Балабанов една своя тетрадка със стихове. Той й дава името Яна Язова.
През 1931 г. излиза първата й стихосбирка „Язове“, следват още две. Постепенно преминава към прозата с първия си роман „Ана Дюлгерова“ - за невъзможността нещо в България да се промени.
Следва романът „Капитан“ /1940 г./ - първият български роман за наркотрафика и проституцията. По-късно нейният издател е съден от Народен съд и убит.
След 1944 г. Яна Язова се отказва да се присъедини към писателите, които се втурват по бригади и писане на хвалебствия за новата власт.
Омъжва се през 1943 г. за инженер - Йорданов, един от ръководителите на радио „София“, живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 50-те години.
През 1960 година за пръв път Яна Язова излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно й казва, че няма да издадат романа.
Яна Язова живее и твори до 1944 г. Факт е, че смъртта й настъпва през 1974 г., но след смяната на режима творческият й път спира. Умира при мистериозни обстоятелства в дома си. Тогава откриват и ръкописи на неиздадените й досега исторически романи. В този момент се появяват и обвиненията, че един от най-титулованите български писатели е откраднал романа й за Левски.
