На 21 април се навършиха 99 години от учредяването на футболния живот във Враца. Пресилено е да се каже, че на 21 април 1921 г. е създаден сегашният Ботев, но нищо не пречеше на ръководството на футболния клуб да отбележи рождения ден на дружеството. Все пак той е наследник на дружеството, създадено преди почти век. Не е зле обаче онези, които ръководят клуба, да знаят, че той има славна история, която е надживяла не един и двама шефове, защшото всичко е било в името на Ботев /Враца/.
Благодаря на издателя на „Конкурент“ Димитър Николов, който ми даде възможност да разкажа и тази история. Тя нямаше да е толкова цветна, ако не бяха фактите, описани от Илия Панев - треньор №1 във Враца за изминалите 100 г.
Рубрика на Георги Александров
След учредяването на ДФС Ботев /Враца/ през 1957 г. единствената цел пред отбора е влизане в елита. Затова всяка следваща стъпка към върха на „Б“ група се приема с нетърпение и очакване.
Сезон 1962-1963 г обаче е отчетен като загубен и следват промени. Илия Димитров става председател на дружество Ботев, а начело на футболната секция става полицай - Христо Мургин /който е дядо на вокалът на Слави Трифонов - Борислав Солтарийски/. За наставник е върнат Илия Панев, който трябва да върне надеждите по трибуните на стадион "Христо Ботев". Сезонът обаче не върви и врачани завършват на шесто място. Годината ще се запомни с турне в Италия - първото излизане на отбора зад "желязната завеса". Врачани се връщат с 3 победи в 3 мача срещу малко известни отбори от Северна Италия. Това е дебютният сезон на Георги Каменов - легендата на врачани и най-успешен реализатор в елита, който има 150 точни попадения в "А" група.
През сезон 1963-1964 г. мечтата да се влезе в групата на майсторите е все по-близо. През есента Ботев е лидер, като води с 3 точки на Добруджа и с 6 пункта на Септемврийска слава. Пролетният полусезон е белязан от много интересни събития. На 11 април 1964 г. Ботев гостува на Септември в София. Мачът завършва 2:1 за домакините, а милицията арестува плеймейкъра на гостите Кирил Райков заради уговаряне на мача.
Много години по-късно Райков ще избере пред "Конкурент" да разкаже тази история, благодарение на която е изключен завинаги от спортното движение. Тя започва като невинна игра в една столична сладкарница и завършва със смяната на председателя на футболното дружество Иван Мицкин. Оставят Панев да работи, но на обществени начала, т.е. без заплата.
Райков твърди, че един от шефовете му му дал 50 лева, за да почерпи софиянчетата да не се напъват много. „Отидох, видях се с когото трябваше и се разбрахме да идем да се почерпим в една сладкарница. Но не отидох, сякаш нещо ми подсказа да не го правя. Един от компанията, сигурно се е направил на патриот, ме е издал на милицията. Чакали са ме в засада, но...не можаха да ме арестуват с парите“, спомня си пред „Конкурент“ 50-ина години по-късно Кирил Райков. След срещата двама цивилни влезли в съблекалнята на Ботев и го извели. „Това беше през 1964 г. Лишиха ме до края на живота от спортното движение“, казва не на шега Райков. Той бил амнистиран, благодарение на Цола Драгойчева-партиен функционер на БКП от Бяла Слатина и на Иван Абаджиев, първи секретар на окръжния комитет на БКП във Враца. „Помилваха ме, но не казаха нищо за партийния секретар Цуров, който ми даде парите, на него му се размина“, спомня си Райков, който пропуска двата последни мача – в Михайловград и във Враца.
А това е кампанията на врачани, в която отборът печели правото да играе за първи път във футболния елит. Два кръга преди края Ботев и Добруджа делят първите две места с по 49 точки, но врачани имат предимство в головата разлика. Ала им предстои гостуване на комшиите в Михайловград. Мачът се играе на стадион "Аврам Стоянов" на 21 юни 1964 г. Двубоят започва с попадение на Мишо Гьонин за "Славата", след който вратарят Гоцев е сменен от Симеон Къчовски. Драгомиров изравнява, а Йорданов и Каменов карат публиката на гостите да скандира заради 1:3. Домакините се връщат в мача с гол на Марков за 2:3, но Каменов и Драгомиров от дузпа убиват интригата за крайното 2:5.
Следва шествие до паметника на площад "Христо Ботев" и историческа снимка за спомен. Последният мач е за протокола - 3:0 у дома срещу Чардафон.
В кампанията Илия Панев разчита на вратарите Симеон Къчовски и Йордан Гоцев, както и полевите играчи: Д.Цветанов, Д.Ангелов, Д. Дишовски, Ив. Донков, Л. Коцев, Вл. Стоилов, Кр. Данов, Г. Каменов, К. Райков, Ев. Йорданов, К. Петров, Кр. Василев, Ив. Гудинов, Ил. Драгомиров, Н. Бакърджиев, Б. Борисов, Хр. Стоилов, Ат. Ангелов, Т. Мутафчийски и В. Ценов.
Следват 26 сезона без прекъсване сред най-добрите футболни отбори на България.
