На 21 април се навършиха 99 години от учредяването на футболния живот във Враца. Пресилено е да се каже, че на 21 април 1921 г. е създаден сегашният Ботев, но нищо не пречеше на ръководството на футболния клуб да отбележи рождения ден на дружеството. Все пак той е наследник на дружеството, създадено преди почти век. Не е зле обаче онези, които ръководят клуба, да знаят, че той има славна история, която е надживяла не един и двама шефове, защшото всичко е било в името на Ботев /Враца/.
Благодаря на издателя на „Конкурент“ Димитър Николов, който ми даде възможност да разкажа и тази история. Тя нямаше да е толкова цветна, ако не бяха фактите, описани от Илия Панев - треньор №1 във Враца за изминалите 100 г.
Рубрика на Георги Александров
На 3 април 1957 г. в салона на Народно читалище "Развитие" се ражда ново дружество с името Ботев. То е насредник на досегашните ДСО-та. Начело като почетен председател застава секретарят на окръжния народен съвет Петър Кърлов, а БКП ще играе голяма роля през следващите 30-ина години във всичко, свързано с футбола и спорта във Враца.
Ботев е включен в състава на северната "Б" група /има и южна/, а треньор става Кирил Тишански. Годината е важна, тъй като на 12 септември 1957 г. е открит стадион "Христо Ботев". Както повелява традицията това става с международна среща, а противник е Локомотив от румънския град Крайова. Врачани бият с 2:0 в този първи официален мач на спортното съоръжение. Ботев завършва в средата на "Б" група - осмо място от 16 отбора.
През 1958 г. се прави реформа - решено е шампионатът да се провежда есен-пролет, затова през тази година има само един - пролетен сезон. Врачани завършват пак в "златната среда" и са девети от 16 отбора.
Следващият сезон 1958-1959 г. не е кой знае колко по-различен за врачани - краят идва с осмото място. В турнира за купата на Съветската армия, който по онова време е втората по сила надпревара у нас, Ботев елиминира мездренския клуб Д.Петров с 3:0, но после губи у дома от Локо /Сф/ с 0:1.
През следващия сезон има нова реорганизация на футбола и от двете "Б" групи се съставя една от 16 отбора. Врачани завършват на 13-ото място.
През сезон 1960-1961 г. в отбора се вливат нови попълнения - бъдещият капитан на тима Евлоги Йорданов идва от Ново село, юношите Николай Бакърджиев и Илия Каменов са взети в първия отбор, а от школата на ЦДНА се връща голмайсторът Илия Драгомиров. През есента Ботев е четвърти, а в края на кампанията - трети /по регламент влизат първите 2 отбора/.
В турнира за купата на Съветската армия обаче врачани жънат успехи и получават заслужено признание. На 1/16 финалите отстраняват ловешкия Кърпачев, а след това се справят със Славия - 2:1 пред родна публика. На 1/4 финала врачани са безмилостни срещу Етър - 6:0 след 5 гола на Драгомиров. В полуфинала в София Ботев отпада от ЦДНА след 3:1 /голът е на Драгомиров/.
През следващия сезон 1961-1962 г. врачани се доближават много до мечтата си да влязат в елита, но за съжаление проиграват своите възможности. На полусезона отборът пак е четвърти, а 22-годишният Драгомиров е вкарал 16 от 28-те попадения за отбора. Учудващо обаче през зимната пауза сменят старши-треньора Илия Панев с бившия национал Трендафил Станков и... Ботев финишира пети, на 10-11 точки от отборите, които влизат - Спартак /Сф/ и Химик /Димитровград/.
Пролетта на 1962 г. ще се запомни със сватбата на Евлоги Йорданов, която е на стадион "Христо Ботев". Булката му нанася първия удар по топката срещу Етър, но срещата завършва зле за настроените празнично домакини - "болярите" си тръгват щастливи с минималната победа от 1:0.
