Знае се, че през есента на 1823 г. е роден Кръстю Ст. Пишурка, а от години името Кръстю все се повтаряло във врачанското му родословие. Най-ранни сведения за него се научават от ръкописната книга „Златоустови и други слова“, чийто автор е Тодор Врачански през годината 1750-та.
Така за поп Кръстю и неговият син Стоян /праотци на Кръстю Ст. Пишурка/ разказват и скалните надписи в местността „Среднио камик“ край Царевец, където през 1702 г. /чумавата година/ са живеели по поречието на Искър влашкоселци, а пещерите наоколо са били и убежище, и за килийно училище, и дори за църква...
Знае се, че Кръстю Граматик е дядо на Кръстю Ст. Пишурка, а баща му Стоян е бил абаджия във Враца. Младият Пишурка учи в килийно училище в града, а после продължава образованието си в Пловдив и Цариград.
През 1848 г. се завръща във Враца и бива назначен за учител във Вознесенското училище. Именно тук той въвежда обучението по предметите: българска граматика, аритметика, география, история. В края на учебната година пък провежда и публичен изпит.
По време на учителстването му го посещават пратеници на ломските занаятчии, къдато също искат да имат училище. Младен Пунчев, който е внук на Панчо Граматик, води със себе си от крайдунавския град и майстори, та да уточнят с младия даскал Пишурка размерите на училищната сграда в Лом.
По-късно е поканен за учител в новооткритото школо със заплата от 500 гроша, които били доста прилично възнаграждение за онова време. Кръстю Пишурка приема предложението, тъй като имал неприятности с владиката Агапий. Пишурка имал хубав глас и пеел в църквата. Бил и добър оратор. Владеел езиците: турски, гръцки, немски, френски и английски.
Приложил е свой метод в обучението – взаимоучителен метод, с което слага края на килийното образование в Лом. И училището в крайдунавския град вече има светски характер.
През 1849 г. в „Цариградски вестник“, бр. 65 от 17 септември, Пишурката помества своето стихотворение „Песен за Ломското училище“, а през 1856 г. той е и режисьор, и артист в пиесата „Многострадална Геновева“, където играе Геновева. Това е първата пиеса в историята на българския театър.
Повече от 20 години от живота си Пишурка посвещава на просвещението – опазването на българския език. И не е бил удобен на властниците, поради което е затварян 7 пъти.
През 1856 г. той основава в Лом първото читалище в България. И до днес признателните поколения в крайдунавския град не са забравили него – врачанина Кръстю Ст. Пишурка, радетел за българския дух и просвешение. В градския парк има паметник на този велик възрожденец, а ежегодния фестивал на самодейните театри, провеждан в Лом, е кръстен на негово име. Село в област Монтана също носи името на този славен врачанин.
Автор: Евдокия Марангозова, журналист
