Събития

На 9 май си спомняме: 56 вóини от община Мездра загиват във Втората световна война

  09.05.2020 14:00             
На 9 май си спомняме: 56 вóини от община Мездра загиват във Втората световна война
Паметник на поручик Георги Константинов Самарджиев в гробищния парк на Мездра. Автор на скулптурата е проф. Иван Фунев.
  Снимка: Павел Петров

Според съхраняваните в Държавен военноисторически архив - Велико Търново списъци по местоживеене на загиналите във Втората световна война (1939-1945 г.) жители на областите в България, съставени по искане на Министерството на отбраната от кметовете на населените места и общините непосредствено след края на войната, от присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. до безусловната капитулация на Германия на 8 май 1945 г. (и първите няколко месеца след нея) загиват 56-ма военнослужещи в Българската армия, които са родени или са мобилизирани от 28-те населени места, които в момента влизат в състава на община Мездра. 

Шестима от тях са офицери, в т. ч. 1 капитан, 2-ма поручици и 3-ма подпоручици; 20 - с подофицерски (сержантски) звания, в т. ч. 1 офицерски кандидат, 1 фелдфебел, 11 подофицери и 7 кандидат-подофицери, а 30 - с войнишки звания, в т. ч. 2-ма ефрейтори и 28 редници. 
От началото на март 1941 г., когато България става съюзник на силите на Оста (Германия, Италия, Япония), до началото на септември 1944 г., когато преминава на страната на Съюзниците от антихитлеристката коалиция, загиват 17 военнослужещи от Мездренския край. За съжаление, десетилетия наред техните имена тънеха в дълбока забрава и те не се почитаха. 
Първата жертва, която даваме в най-големия военен конфликт в световната история, е фелдфебел-школник Георги Константинов Самарджиев - летец от 2-ри учебен орляк, загинал при самолетна злополука на 2 октомври 1941 г. край плевенското село Телиш. Посмъртно е произведен в чин подпоручик. Погребан е с военни почести в Мездра, като впоследствие на гроба му е монтирана великолепна скулптурна фигура, дело на проф. Иван Фунев. 
В старата част на гробищния парк в Мездра е погребан и подофицер Кръстю Добрев Станчев (28 г.) от 2/6 граничен подучастък, убит на 12 юни 1943 г. при с. Ерли Садовина, община Виница, Кочанишка околия, Скопска област, Македония. 
Останалите загинали през периода 1 март 1941 г. - 9 септември 1944 г. са: 
• редник Тодор Нинов Цоловски (набор: 1919 г.) от с. Върбешница, военна част: 54-ти пехотен беломорски полк, 1/10-и граничен участък, загинал на 20 септември 1943 г. в м. Голак, с. Орданци, Битолско, Македония; 
• ефрейтор Борис Григоров Луканов (1919 г.) от с. Игнатица, 3-ти ескадрон на 1-ви конен полк, ранен и след това починал от раните си на 7 декември 1943 г. в 14-а дивизионна болница - Скопие, Македония; 
• редник Илия Дамянов Христов (1923 г.) от с. Игнатица, 6-и пехотен търновски полк, починал на 10 януари 1944 г. в казармите на 6-и пехотен полк - София; 
• редник Дичо Петков Кънов (1903 г.) от с. Царевец, 6-а охранителна дружина, починал на 15 януари 1944 г. при охраната на с. Царевец; 
• редник Кръстю Марков Георгиев (1922 г.) от с. Елисейна, 52-ри пехотен полк, 6-и пограничен подучастък - Куманово, загинал на 22 февруари 1944 г. при с. Бузовик, Македония; 
 
• редник Киро Христов Ташов (1912 г.) от с. Типченица, трудовак в 56-и пехотен велешки полк, загинал на 10 април 1944 г. при кота 740, с. Марганце, Вранско, Сърбия; 
• редник Тодор Митов Гасашки (1903 г.) от с. Моравица, 28-о тежко позиционно артилерийско противовъздушно отделение, загинал на 19 май 1944 г. в м. Сува река, между гара Бор и с. Метовница, Тимошко, Сърбия; 
 
• редник Нецо Кръстев Дилов (1922 г.) от с. Ослен Криводол, 3-ти пехотен бдински полк, загинал на 21 май 1944 г. в м. Брезова чука, Поморавско, Сърбия; 
• редник Динко Цолов Христов (1914 г.) от с. Царевец, 35-и пехотен врачански полк, починал при злополука в района на с. Върбешница на 30 май 1944 г.; 
• редник Петко Цолов Кременски (1913 г.) от с. Горна Кремена, 69-и пехотен полк, загинал на 14 юли 1944 г. при с. Драни дол, Сърбия; 
• редник Нино Йолов Нинов (1911 г.) от с. Старо село, 49-и пехотен калимански полк, загинал на 16 август 1944 г. на вр. Лисец, Сърбия; 
• редник Христо Савов Кременски (1910 г.) от с. Долна Кремена, 56-и пехотен велешки полк, загинал на 6 септември 1944 г. край Велес, Македония; 
• редник Мило Цветков Атанасов (1916 г.) от с. Моравица, 9-а дивизионна тежкокартечна дружина, заболял при Чуприя, Поморавско, Сърбия и починал на 6 септември 1944 г. в общовойскова болница - София; 
• редник Георги Минов Цветков (1904 г.) от с. Зверино, 9-а трудова дружина - Прилеп, загинал на 9 септември 1944 г. край гр. Прилеп, Македония; 
• кандидат-подофицер Милю Ценов Петков (1911 г.), от с. Лютиброд, 52-ри пехотен моравски полк, загинал на 9 септември 1944 г. при Кума̀ново, Македония. 
В заключителния етап на войната срещу Третия райх (септември 1944 г. - май 1945 г.) вземат участие повече от 540 военнослужещи и доброволци от Мездренския край. В първата фаза (септември - ноември 1944 г.) те се сражават по бойните полета на Вардарска Македония, Южна Сърбия и Косово в Нишката (8-14 октомври 1944 г.), Страцинско-Кумановската (8 октомври-19 ноември 1944 г.) и Косовската настъпателни операции (21 октомври-22 ноември 1944 г.). 
През този период даваме 23 жертви: 
• редник Йоло Василев Йолов (1923 г.) от с. Старо село, 45-и пехотен чегански полк, загинал на 16 септември 1944 г. край с. Варош (дн. кв. на гр. Прилеп), Македония; 
 
• подофицер Цвятко Митов Мишков (1922 г.) от с. Долна Кремена, жител и мобилизиран от с. Мездра, танкист от бронирания полк, загинал на 17 септември 1944 г. при с. Шливовик, Белопаланско, Сърбия; 
• кандидат-подофицер Марин Георгиев Маринов (1923 г.) от с. Типченица, служил в щабната рота на 15-и пехотен ломски полк, загинал на 17 септември 1944 г. на кота 780, с. Шливовик, Белопаланско, Сърбия; 
• кандидат-подофицер Цоло Иванов Тошев (1922 г.) от с. Царевец, 9-а дивизионна тежкокартечна дружина на 3-а пехотна дивизия, загинал на 2 октомври 1944 г. под вр. Паежки камък, кота 1163, Пиротско, Сърбия; 
• подофицер Никола Цветков Йотов (1922 г.) от с. Долна Кремена, доброволец от врачанския партизански отряд, ранен под вр. Липова чука, Пиротско, Сърбия, починал на 5 октомври 1944 г. в 11-а армейска лека хирургическа болница;  
• редник Давид Томов Давидов (1922 г.) от с. Лютиброд, доброволец от врачанския партизански отряд, безследно изчезнал на 8 октомври 1944 г. на вис. Остри връх, Бела паланка, Сърбия; 
• редник Дичо Цолов Петков (1924 г.) от с. Царевец, 35-и пехотен врачански полк, загинал на 8 октомври 1944 г. на вис. Остри връх, Бела паланка, Сърбия; 
• офицерски кандидат Дило Коцов Дилов (1919 г.) от с. Ребърково, 35-и пехотен врачански полк, загинал на 9 октомври 1944 г. в м. Стоин връх, с. Теловац, Белопаланско, Сърбия; 
• редник Георги Аргиров Дабов (1909 г.) от с. Мездра, 4-ти инженерен полк - Плевен, намушкан с нож и починал на 10 октомври 1944 г. в 4-а бригадна хирургическа болница, с. Ружинци, Белоградчишко; 
• редник Еленко Иванов Вутов (1902 г.) от с. Боденец, 12-а трудова дружина от 4-та скопска трудова област, загинал при автомобилна злополука на 16 октомври 1944 г. край Велес, Македония; 
• подофицер Ангел Пешев Пейнински (1920 г.) от с. Горна Бешовица, 12-и дивизионен артилерийски полк, загинал на 20 октомври 1944 г. при с. Дубишевци, Косово, Сърбия; 
 
• редник Иван Найденов Павлов (1914 г.) от с. Лютиброд, 16-и граничен участък, починал на 22 октомври 1944 г. в 7-а дивизионна болница - Дупница вследствие на падане от влак; 
• капитан Динко Петров Тошев-Юшан (1898 г.) от с. Върбешница, жител и мобилизиран от с. Мездра, командир на първи взвод от врачанския партизански отряд, загинал на 25 октомври 1944 г. при с. Турски Тачeвaц, Косово, Сърбия; 
• поручик Христо Иванов Гарвански (1911 г.) от с. Горна Кремена, 35-ти пехотен врачански полк, убит от мина на 25 октомври 1944 г. на кота 822 при масива Преполац, Подуевско, Сърбия; 
• подофицер Коцо Дичев Иванов (1920 г.), от с. Върбешница, 35-и пехотен врачански полк, ранен под вр. Преполац, Подуевско и починал на 29 октомври 1944 г. в 35-а полкова лечебница край Куршумлийска баня, Сърбия; 
 
• подофицер Методи Цветков Савов (1919 г.) от с. Игнатица, свързочната рота на 35-и пехотен врачански полк, загинал на 29 октомври 1944 г. при масива Преполац, Подуевско, Сърбия; 
• подофицер Петков Досев Кръстев (набор: 1920 г.) от с. Радотина, Ботевградско, жител и мобилизиран от с. Долна Кремена, моторизирания полк, загинал на 3 ноември 1944 г. при масива Преполац, Подуевско, Сърбия; 
 
• подофицер Иван Георгиев Иванов (1921 г.) от с. Мездра, брониран полк - София, загинал на 3 ноември 1944 г. при масива Преполац, Подуевско, Сърбия; 
• подофицер Георги Марков Георгиев (1917 г.) от с. Елисейна, 2-ри въздушен щурмови полк, безследно изчезнал на 3 ноември 1944 г. в м. Скопска Църна гора, Сърбия; 
• редник Цоло Цеков Цолов (1915 г.) от с. Царевец, 35-и пехотен врачански полк, под. 4582, безследно изчезнал на 4 ноември 1944 г. при масива Преполац, Подуевско, Сърбия; 
• редник Славчо Димитров Йончев ( 1923 г.) от с. Типченица, 6-и граничен полк на 4-а гранична бригада, под. 8893, загинал на 10 ноември 1944 г. под вр. Седко, Прищина, Сърбия; 
• редник Камен Павлов Нешов (1922 г.) от с. Крапец, 6-и граничен полк, 6-а рота, загинал на 17 ноември 1944 г. на кота 980, с. Джандарска станица, в околностите на гр. Прищина, Косово, Сърбия; 
• редник Стоян Иванов Стоянов (1922 г.) от с. Очиндол, 15-и пехотен ломски полк, загинал на 19 ноември 1944 г. на кота 1583, Копаоник планина, Сърбия. 
Във втората фаза от заключителния етап войната (декември 1944 г. - май 1945 г.) една част от бойците от Врачански окръг са включени в състава на Първа българска армия, която взема участие в боевете за освобождаването на северна Сърбия, южна Унгария, Хърватия и източна Австрия. Паметен ще остане героизмът на българските воини в Сремската настъпателна (22-28 декември 1944 г.), Дравската отбранителна (6-21 март 1945 г.) и Мурската настъпателна операции (29 март-13 май 1945 г.). 
През този период даваме още 16 жертви: 
• редник Климент Върбанов Нинов (1923 г.) от с. Типченица, 5-а дивизионна свързочна дружина от 4-и армейски свързочен полк, починал на 24 януари 1945 г. в общовойскова болница - София; 
• редник Тошо Цветков Дилов (1922 г.) от с. Кален, 1-ви армейски артилерийски полк от 12-и пехотен балкански полк, загинал на 8 март 1945 г. при с. Мат, гр. Шиклош, Унгария; 
• кандидат-подофицер Стоян Христов Ценов (1922 г.) от с. Очиндол, 57-и пехотен драмски полк, убит от мина на 12 март 1945 г. при с. Дравапáлконя, Унгария; 
• подпоручик Христо Иванов Христов-Комитата (1914 г.) от с. Мездра, 57-и пехотен драмски полк, загинал на 13 март 1945 г. при с. Дравапáлконя, Унгария; 
• ефрейтор Никола Георгиев Иванов (1921 г.), роден в с. Рашково, Ботевградско, жител и мобилизиран от с. Лютиброд, 57-и пехотен драмски полк, загинал на 14 март 1945 г. при с. Дравáпалконя, Унгария; 
• подпоручик Христо Цолов Иванов-Цолич (1914 г.) от с. Брусен, 57-и пехотен драмски полк, ранен при с. Дравáпалконя, Унгария, починал от раните си 15 март 1945 г. в 16-а дивизионна лечебница, с. Дюд, Унгария; 
• подофицер Вълчо Николов Проданов (1922 г.) от с. Крапец, 10-и пехотен родопски полк, убит от мина на 31 март 1945 г. при с. Шомодчичо, Унгария; 
• подпоручик Христо Николов Кожухаров (1914 г.) от с. Старо село, 10-и пехотен родопски полк, самоубил се на 31 март 1945 г., за да не попадне в плен при атаката на укрепената линия „Маргит“, с. Шомодчичо, Унгария; 
 
• редник Велчо Христов Стоянов (1921 г.) от с. Старо село, 57-и пехотен драмски полк, 7-а рота, загинал на 5 април 1945 г. при с. Ореховица, ок. Вараждин, Хърватска; 
• поручик Манчо Гоцев Христов (1921 г.) от с. Върбешница, 57-и пехотен драмски полк, ранен в околностите на с. Св. Криж, ок. Вараждин и починал от раните си 6 април 1945 г. в 16-а дивизионна лечебница - с. Долни Кралевац, Хърватска; 
• кандидат-подофицер Атанас Иванов Атанасов (1921 г.), роден в с. Ребърково, жител и мобилизиран от с. Дърманци, 57-и пехотен драмски полк, убит от снаряд на 8 април 1945 г. при с. Тотовац, ок. Вараждин, Хърватска; 
• кандидат-подофицер Йончо Методиев Йончов (1915 г.) от с. Лик, 57-и пехотен драмски полк, загинал на 8 април 1945 г. при с. Тотовац, ок. Вараждин, Хърватска; 
• кандидат-подофицер Найден Миков Метов (1918 г.), роден в с. Очиндол, жител и мобилизиран от с. Мраморен, Врачанско, 46-и пехотен добрички полк, загинал на 14 април 1945 г. при Мали Ког, Хърватска; 
• подофицер Ангел Апостолов Коцoв (1898 г.) от с. Мездра, 12-а трудова дружина - Кочани, ранен при с. Каешлар, Струмишко, Македония и починал от раните си на 15 април 1945 г. в общовойскова болница - София. 
• редник Стоян Христов Игнатов (1911 г.) от с. Лютидол, жител и мобилизиран от с. Върбяне, Новопазарска околия, интендантска дружина, паднал от влака между гарите Своге и Мездра, завръщайки се от фронта в Унгария, и загинал на 17 юни 1945 г.; 
• редник Нешко Нешков Вътов (1923 г.) от с. Горна Бешовица, 2-ри артилерийски полк - Враца, починал от раните си на 25 октомври 1945 г. в общовойскова болница - София. 
Най-много жертви в пантеона на безсмъртието - 8, дава Мездра. Следват: Царевец - 5, Лютиброд, Старо село и Типченица - по 4, Върбешница, Долна Кремена, Игнатица и Очиндол - по 3-ма, Крапец, Моравица, Горна Бешовица, Горна Кремена и Елисейна - по 2-ма, Боденец, Брусен, Дърманци, Зверино, Кален, Лик,  Лютидол, Ослен Криводол и Ребърково - по 1. Единствените населени места в община Мездра, от които няма загинали, са Злидол, Крета, Оселна, Руска Бела и Цаконица. 
Най-млад сред 56-е жертви е 21-годишният авиатор Георги Самарджиев, а най-възрастни - подофицер Ангел Коцов и капитан Динко Петров-Юшан, на 46 г.

 

АВТОР: Мирослав Гетов

Фронтоваци от Мездренско на гарата, 1944 г.