Ваксината срещу новия коронавирус, разработвана от италианската компания "Такис", беше изпитана успешно върху мишки, съобщи АНСА. Антителата, въведени с ваксината в организма на мишките, са блокирали развитието на вируса.
Изпитанията са извършени в базата на лабораторията на националния институт по инфекциозни болести "Ладзаро Спаланцани" в Рим. Изпитанията с хора ще започнат не по-рано от есента.
Това е в подкрепа на разбирането на президента на САЩ Доналд Тръмп, който смята, че до края на годината ще бъде създадена ваксина срещу коронавируса. "Напълно уверени сме, че до края на годината ще имаме ваксина срещу коронавируса", каза американският лидер. "Работим активно над това", заяви Тръмп. В събота директорът на Националния институт по алергични и инфекциозни заболявания на САЩ Антъни Фаучи заяви, че американското правителство се надява до януари 2021 г. да има разработена ваксина срещу коронавируса. Фаучи обаче подчерта, че не може да гарантира това.
Същевременно британски генетици и техни колеги от Франция и САЩ откриха участък в човешкия геном, управляващ активността на рецептора, който коронавирусът използва за проникване в клетките на белите дробове, се казва в публикация в електронната библиотека medRxiv.
Екип под ръководството на вирусолога Пол Кленърман от Оксфордския университет установи, че в 19-та хромозома съществува участък, който учените нарекоха региона IFNL. В него могат да се съдържат три различни вида мутации, които значително променят реакцията на организма при проникването на какъвто и да било вирус.
Една от тях значително понижава количеството на молекулите ACE2, които се изработват вследствие на проникването в клетките на белия дроб, докато другите две не представляват такова препятствие. Това се обяснява с факта, че при тези два "отпечатъка"на ДНК гена IFNL4 напълно се изключва и той не участва в борбата с вирусната инфекция. Различията в степента на активност на ACE2 е свързана с мутациите в участъка IFNL и най-силно се проявява при младите хора. Тя почти не влияе на концентрацията на този белтък при по-възрастните болни. Поради тази причина много млади хора изкарват Ковид-19 почти без симптоми.
Евентуалното масово ваксиниране в бъдеще на децата може да бъде мощно средство в борбата срещу антимикробната резистентност, особено в бедните страни, съобщи електронтото издание МедикълЕкспрес. То цитира изследване на екип учени от университета в Бъркли, щата Калифорния, САЩ.
Свръхупотребата на антибиотици по света увеличава разпространението на "супербактерии", които са еволюирали така, че да преодоляват антибиотиците и това прави хората особено уязвими на тежки заболявания като сепсис, туберкулоза, малария, пневмония. бедните страни понасят най-тежко последиците в хуманитарен и икономически план за антимикробната резистентност.
Изследването на специалистите от университета в Бъркли установило, че имунизацията с две разпространени ваксини - среку пневнококи и срещу ротавирус, значително намалява нивата на острите дихателни инфекции и диария сред най-малките деца. Когато по-малко деца боледуват, по-рядко се налага прилагането на антибиотици, обясняват специалистите.
Източник: Монитор
