На Великден от този свят си тръгна един от най-добрите журналисти в най-новата история на телевизията - Милен Цветков. Той беше убит от дрогиран келеш, седнал за волана на скъп джип. Тази история вече я знаете, за нея писаха всички.
Днес ще ви разкажем една друга история. Човешка.
Пиарът на Община Ружинци Иво Иванов е сред хората, които познават Милен Цветков в друга светлина. Бил е заедно с него в казармата. Историята му започва преди 36 години. Благодарим на Иво, че избра "Конкурент" да разкаже спомените си с уникалния Човек, когото загубихме на Великден.
Ето историята от първо лице на Иво:
Този разказ започва на 2 октомври в далечната1984 година на километри от Триъгълника на смъртта: Грудово-Елхово-Звездец. Така в недалечното минало наричаха район в страната със струпани най-големи поделения по охраната на турската граница, а службата беше наистина, най-тежка и най-дълга. Гимназистите трепереха месеци преди да получат т.нар. "повиквателна", за да разберат къде са разпределени да отбият задължителната си военна служба. Кръвта на 18-годишните се смразяваше при мисълта, че могат да попаднат в така нареченото "черно" поделение на Харманли, където са "кашиците" /днес са по-известни като пехотинци - б.р./.
Тогава да те разпределят войник там си беше чисто наказание.
Но ето, че съдбата на "кашишкия живот" и "гласът" на войнишката тръба на "Топчо" в поделение 24 160 град Харманли ме срещна с незабравимия Милен Цветков.
Родени през една и съща година 1966 в топлите месеци, аз на 28 юни, а той на 30 юли. С една дума набори, представители на интелигентната зодия "Рак", която е по-известна с инатливия характер...
Цялата военна служба я отбихме заедно - рамо да рамо! Заедно давахме вътрешен и въоръжен наряд, заедно бяхме и на продължителните занятия на полигона "Корен", както и на огневите позиции, разположени на българо- турската граница...
Ние също бяхме заедно и като "писари" - аз в щаба на поделението и 3 МСБ, а той писар на оператора на полка, капитан Михайлов.
Службата ни с Милен Цветков премина в много трудности, лишения и безсънни нощи.
По онова време много млади момчета не се завърнаха по родните си краища и останаха вечно млади, но с Милен имахме късмет - живи и здрави се уволнихме!
Той живееше в квартал "Борово". Помня и първата ни случайна среща през 90-те години - София и Първата Авто къща "ВИКИ", срещу хотел "Хилтън" - собственост на Викторио Стоилов ( R.I.P.), приятел, който служеше с нас в Харманли.
Е, прегърнахме се двамата доста развълнувани, избърсахме и по една сълза, потекла издайнически от очите ни и седнахме да изпием по чашка кафе и разменим телефоните си. Доста се смяхме и говорихме си за славните войнишки години,че е откритие на легендарната Бригита Чолакова и как влизаше директно в домовете на хората в най-гледаното време. Говорихме, че хората страшно го харесват и за всичко, с което се сблъскваше интелигентната ни мисъл.
Хората в България все още гледаха само една телевизия – националната. Нямаше Нова, нямаше Би Ти Ви. Кабеларките тепърва щяха да набират клиенти по кварталите. Нямаше фейсбук, нито ютюб, защото просто нямаше интернет.
Срещата ни беше в периода, когато си тръгна от телевизията. Просто си тръгна. Спомена, че отива да работи в село Горни Лозен до София с бяла престилка сред стелажи със салами. Усмихнат, дързък, непукист! Ей така, на майтап, колбасар, след това разбрах, че бил и кръчмар в Пловдив. Кръчмарството също не успя да го задържи за по-дълго. Той беше и в строителния бизнес и в още два-три бранша, но телевизията бе неговото истинско призвание и затова след всяко безумно бягство, той пак намираше път, за да се завърне към нея. Всеки път, когато ставаше я колбасар, я кръчмар, той всъщност го правеше, за да остане журналист!Телевизията бе негова орисия....
Останахме приятели с Милен задълго в живота!!!
През годините се виждахме много често и подържахме връзка по телефона и си говорихме само за хубави неща!
Но ето, че разбрах лошата новина от приятеля ми Юли Петров, че Милен Цветков не е вече между нас. Дойде ми като гръм от ясно небе!
Всеки можеше да бъде на неговото място - на това злополучно кръстовище ! Кой допуска тези наркомани да се движат по пътищата и да сеят смърт ?
Живот!
До преди няколко часа не съм и помислял че ще говоря и мисля за Милен в минало време...
Човек, изпълнен със съдържание, незавършена книга, прекъснат смях. В Светъл ден, пое по пътя на Светлината.
Сбогом, Милене!
Тъгувам за теб!
Мир и светлина на душата ти, приятелю!
Спи спокойно, друже......
