Свят

Докладът на Репортери без граници сложи България на 111 място

  21.04.2020 16:00             
Докладът на Репортери без граници сложи България на 111 място

Сърбия е с три места надолу в годишния доклад за свобода на медиите на Репортери без граници за 2020 г. и сега е на 93-то място. След нея в региона са само Черна гора /на 105 място/ и България /на 111 място/, съобщава агенция Бета.

В мотивите за Сърбия е отбелязано, че след шест години управление на Александър Вучич, първо като премиер, а после и като президент, Сърбия е станала страна, в която често е опасно да си журналист и където фалшивите новини стават все по-видими и популярни, предава БТА.

"Броят на нападките срещу медиите рязко се увеличи, а официалните лица все по-често използват остра реторика против журналистите. Някои смели журналисти продължават да покриват опасни теми като престъпност и корупция. Заради силната концентрация на собственост на медии в страната обаче техните информации обикновено са достъпни само в интернет", пише в мотивите на Репортери без граници.

От страните в региона най-добре се пласира Словения, която е на 32 място, а миналата година бе на 34-то, следвана от Румъния, която заема едно място надолу и е на 47 позиция.

Босна и Херцеговина се е изкачила с пет места и сега заема 58-мо място. Веднага след нея е Хърватия, която е напреднала също с пет места в листата и е на 59-то място. Гърция остава на 65-то място, Косово от 75-то отиде на 70-то място, а Албания падна с две позиции и е на 84-то място.

Северна Македония е на 92-ро място, което е увеличение с три позиции в сравнение с миналата година. Веднага след нея е Сърбия, която е паднала с три позиции и е на 93 място.

След Сърбия от страните в региона са Черна гора, на 105 място, което е една позиция надолу, и България, която остава на 111-то място. Турция е на 154-то място в годишния доклад за свобода на медиите на Репортери без граници.

Следващите десет години безспорно ще бъдат "решаващо десетилетие" за свободата на медиите, бие тревога неправителствената организация "Репортери без граници", а настоящата здравна криза усилва множеството икономически и политически трудности, както и липсата на доверие, от която секторът страда.

"Епидемията е повод държавите с най-нисък рейтинг да прилагат "шокова стратегия", формулирана от Наоми Кийн: те се възползват от стъписването на обществото и от отслабването на мобилизацията, за да наложат мерки, невъзможни за одобряване в нормални времена", изразява съжаление пред АФП Кристоф Дьолоар, генералният секретар на организацията, която публикува днес своята световна класация на свободата на печата за 2020 г.

Такъв е случаят с Китай (177-о място) и Иран (173-о място, -3 места), "които въведоха механизми за масова цензура", или Унгария (89, -2), където министър-председателят уреди гласуването на "закон за коронавируса", който предвижда достигащи до пет години затвор наказания за разпространение на фалшиви новини.

Инфодемията, "пандемията от фалшиви новини около болестта", е предлог за репресивни закони, отбелязва Кристоф Дьолоар, като подчертава, че смесицата от пропаганда, реклама, слухове и журналистика "изважда от равновесие демократичните гаранции за свободата на мнение и изразяване".

"Армии от държавни тролове в Русия, Китай и Индия, във Филипините (136, -2) и във Виетнам (175), използват оръжието на дезинформацията в социалните мрежи", посочва "Репортери без граници".

Сноудън и Стиглиц

Епидемията ускорява и икономическата криза в медиите: "в Либерия хартиените вестници спряха да излизат, докато в САЩ повече от 30 000 души, работещи в медиите, загубиха работата си от началото на кризата", отбелязва Кристоф Дьолоар.

"Какви ще са свободата, плурализмът и надеждността на информацията до 2030 г.? Отговорът на този въпрос се решава днес, смята той.

За изясняване на дебатите "Репортери без граници" организира тази вечер виртуална конференция с личности, "които олицетворяват журналистиката": журналистката от в. "Вашингтон пост" Рана Аюб, "обект на много агресивни кампании за кибертормоз в Индия", авторът на сигнали за нерегламентирана дейност Едуард Сноудън "в контекст, в който сме особено загрижени за наблюдението", и нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц, "специалист по информационна асиметрия", уточнява Кристоф Дьолоар.

Кибернасилие

Класацията за 2020 г., която изследва 180 държави и територии, показва леко подобрение на общия показател за една година, но не взема под внимание епидемията.

Делът на страните "в критична ситуация" се увеличава в сравнение с 2019 г. (+2 пункта, на 13 процента).

В дъното на класацията се намират Северна Корея (180, -1), която измества от последното място Туркменистан, а Еритрея (178) остава държавата в най-лошо положение в Африка.

Челната тройка включва Норвегия, която е първа за четвърти пореден път, следвана от Финландия и Дания (3, +2).

С увеличаването на кибернасилието обаче заплахата тегне и над тези добри ученици.

В САЩ (45, +3) и в Бразилия (107, -2), двама демократично избрани държавни глави - Жаир Болсонаро и Доналд Тръмп - продължават да хулят медиите и да насърчават омразата към журналистите, отбелязва "Репортери без граници".

Франция (32, -2) отстъпва заради кибертормоза, но и заради това, че по време на демонстрации журналисти бяха явно вземани на прицел от полицията, а техни колеги, отразяващи факти, свързани с класифицирана информация, бяха многократно привиквани от властите, продължава Кристоф Дьолоар, като осъжда "сплашването по съдебен път".

Добрите новини идват от Африка, където падането на много диктатори и авторитарни режими през последните години - в Етиопия (99, +11), Гамбия (87, +5) или Судан (159, +16) - е позволило леко разхлабване на хватката, в която са поставени журналистите, макар че "дълбоките промени, които сами по себе си насърчават възхода на една качествена, свободна и независима журналистика, все още са твърде редки".

Малайзия (101, +22) и Малдивите (79, +19), след политическа промяна, са двете страни, регистрирали най-голям прогрес в класацията за 2020 г.

Източник: 24 часа