На 81 години Мауро Моранди пази като очите си неземно красивия остров Будели от новия коронавирус.
Райското кътче се намира северно от Сардиния, част е от архипелага Ла Мадалена, площта му е 1,6 кв. километра, а неговата най-висока точка се издига на 87 метра от морското равнище. Островът е прочут с неговия фин розов пясък и за да опази това богатство от нашествието на готови да го отнесат с торби туристи, властите в Сардиня са забранили достъпа до него. Тоест идващите тъдява обикновено през лятото хиляди гости могат да го наблюдават само от разстояние, от лодки или яхти. Но ако решат да слязат на брега, бдителният Мауро призовава веднага по радиото бреговата охрана и неканените гости се изнизват яко дим. Така че коронавирусът никога няма да може да обвие в невидимата си мъгла остров Будели, защото няма човек, носител на заразата или не, който да може да стъпи на брега. А и пазачът му не го е напускал от 31 години или от времето, когато е стъпил за пръв път там и заживял в колиба като на Робинзон Круза.
Иначе казано, над три десетилетя Мауро е бил под карантина, продължава я и сега. Къде на шега, къде наистина, пазачът обаче смята, че поставеният от години също под карантина остров пък държи коронавируса далеч от самия него. Не само защото заради опазването на природното богатство и преди, и сега, той няма контакти с външни хора. А освен това единственият му посетител преди да го навести, днес е подложен на всевъзможни прегледи и дезинфекции. Ами вода и хранителни продукти открай време му кара от о. Ла Мадалена с лодка два пъти в месеца негов приятел – общински служител. От началото на март обаче преди да тръгне за поредната си визита към Будели, той е преглеждан основно от доктори и от доброволци на Гражданска отбрана. Освен това пришълецът – снабдител сега не слиза на брега, както е правел само допреди два месеца, а избутва провизиите с малка надуваема лодка до очакващия ги на 5-6 метра Мауро. За радост вирусът не може да се пренесе все още по телефона – шегува се с любопитните журналисти Мауро. Освен с тях, охранителят на острова говори от време на време с дъщерите и внуците си, които живеят в една от най-върло атакуваните от „Ковид-19“ италиански области – Емилия Романя. Та сега голямата тревога на таткото и дядото-островитянин е оцеляването на най-близките му хора, докато за своето – той е сигурен, тъй като островът го пази.
До лятото на 1989 г. Мауро е бил преподавател по литература в класическия лицей на град Модена. Нещо не бил много доволен от битието си, но за негова радост обява в сардински вестник го променя из основи. От клишенце във вестника Мауро разбрал, че управата на новосформирания природен парк „Архипелаг Ла Мадалена“ търси пазач на о. Будели за целогодишна работа. Кандидатствал, одобрили го и вече 31 години живее напълно като отшелник. Твърди, че така е опознал напълно себе си, ценностите на живота и най-вече научил се е да разбира крастата и да пътува във времето. Зиме и лете, в слънчев ден и в дъжд, денят му започва с половин час гимнастика, после кафе и филия хляб с конфитюр, следват обиколка на острова, ремонти по колибата, както пазачът нарича скромното си жилище. След обяд подремва половин час, обикаля пак острова, чете книги, а вечер гледа по малко телевизия, ако разбира се слънчевият колектор е събрал достатъчно енергия в акумулатора му. Ползва и таблет, благодарение на който е разбрал, че светът е нападнат от свирепа напаст.
Засега Мауро не иска въобще да мисли до кога ще я кара така. В интерес на истината преди три години той е бил уволнен поради напреднала възраст. Началниците му намерили дори заместник и за малко да бъде натирен от острова. Пазачът обаче помолил управата на природния парк да го остави да си върши работата докато е здрав и корав, така да се каже „без портфейл“. Значи без заплата, разчитайки единствено на пенсията си, която по собствените му думи даже не му и трябва. Защото просто живее в рая, където всичко е не само „пито-платено“, но и с неземна хубост.
monitor.bg
