Говорете с децата у дома, липсата на житейски опит в този момент ги прави податливи на тревожност и депресии, казва директорът на държавната психиатрична болница „Иван Рилски“ и член на Медицинския експертен съвет към правителството
Пациентите на д-р Гълъбова са се увеличили с 30% през последния месец
- Д-р Гълъбова, здравето ни според дефиницията на СЗО включва както физическото, така и психическото ни и социално благополучие. Kак да се преборим със стреса покрай негативните новини за коронавируса и да запазим стабилно психическото си състояние?
- Много е трудна борбата, защото от една страна стои една реална заплаха от много сериозна инфекция, каквато е COVID-19, от друга - страхът да не се заразим, а от трета са икономическите проблеми, които при голяма част от населението, и не само на България, са съвсем реални. Всичко това поражда психологически дискомфорт.
Това, което трябва да направим при тези обстоятелства е да се спазват мерките, които са ни препоръчани от Националния оперативен щаб. Те са задължителни. На второ място обаче трябва да спазваме много сериозна информационна хигиена и не повече от 5-10 минути на ден да се информираме за всичко, свързано с коронавируса. Да не превръщаме тази тема в единствена за разговорите у дома или с нашите приятели, с които общуваме виртуално. Задължително трябва да се информираме единствено от надеждни източници и максимално да се занимаваме с неща, които не са свързани с коронавируса – дали ще четем книги, ще гледаме филми, ще се разхождаме вирутално в музеи, ще гледаме виртуални постановки, ще учим нов език, ще играем с децата или ще вечеряме онлайн с приятели, няма значение, но е важно да правим много и различни неща, така че мозъкът ни да е ангажиран с всичко, което не е коронавирус, за да можем да се съхраним.
Социалната дистанция, която трябва да спазваме и изолацията вече започват да тежат на всички. Пета седмица сме в това състояние. Очаква се да са още четири. Много е трудно. Виждам, че хората са изнервени и напрегнати. Всички копнеят за живото общуване. Мисля че сега всички разбраха какво значи то, защото преди бяхме склонни да го пренебрегваме за сметка на ровенето по телефоните, когато сме заедно. Но трябва да бъдем търпеливи и да преминем през това без да губим своята човечност. Трябва да се съхраним като хора, а тази пандемия ще бъде един тест за човечност.
- Има обаче много хора, които са притеснени от възможността да загубят работата си или вече са я загубили. На тях какъв съвет може да се даде да се съхранят?
- За съжаление, на хората, които изпитват сериозни икономически затруднения, с психологически съвети кой знае колко не можем да им помогнем, защото те чувстват себе си и близките си застрашени за биологичното им оцеляване и ако няма реални, работещи социално-икономически мерки, ние не можем съществено да им помогнем. Хубаво е да им казваме, че ще се справим и релано да им помагаме психологически, но е трудно.
Възможно е обаче много от тези хора да изберат лоши практики за справяне със стреса, а именно употреба на психоактивни вещества – алкохол, медикаменти, цигари, наркотици, но категорично това не са начините, защото в дългосрочен план те със сигурност ще доведат до сериозни здравословни проблеми, които има своето социално-икономическо измерение.
- Пролетта е един от любимите сезони на мнозина, но се характеризира и с това, че тогава се обострят психичните разстройства. В този период на изолация вкъщи отключват ли се повече психози и депресии сред хората?
- Изолацията и тази напрегната обстановка не водят до отключване на психози. Това са тежките психични заболявания като шизофрения, биполярно ефективно разстройство, шизоафективно разстройство и др. Те не са свързани с фактори от външната среда, а са биологично обусловени.
Това, на което всички сме свидетели обаче е ръст в т. нар. чести психични разстройства. Тук се включват непсихотичните невротични разстройства като тревожности, депресии, генерализирана тревожност, фобии, панически разстройства. При тези заболявания определено има ръст и пролетният сезон, който иначе е чудесен, е един от рисковите за обострянето и отключването им. Те се влияят от външни стресогенни фактори.
- Хората, които имат психично разстройство, как се проследяват в това време и затварянето вкъщи как им повлиява?
- Всички пациенти с оплаквания, нововъзникнали или пък съществуващи психически заболявания, спокойно могат да се консултират с амбулаторните психиатри и психолози и да получат адекватна и пълноценна помощ при спазване на съответните противоепидемиологични мерки. Това не е проблем. Психиатричните болници работят и приемат пациенти. Единственият проблем, който е много съществен е , че все още Министерството на здравеопазването не е определило кои психиатрични лечебни заведения ще лекуват пациенти с психични заболявания и COVID- 19. Очакваме всеки момент това да се случи, за да имаме яснота.
Иначе пациентите с психози не се повлияват съществено от това, че седят вкъщи, защото един от симтомите на тежките психични разстройства е желанието за самоизолация. Но на хората с невротични разстройства това оказва съществено влияние и то негативно, защото те имат нужда от повече контакти, разходки, да изпълняват различни социални дейности, за да свалят нивото на тревожност, което сега не е възможно.
- Как могат да познаят тези състояния?
- Лесно. Стават напрегнати, тревожни, изпитват страхове, кога рационални, кога – не, могат да имат и телесни симптоми – стягане, задушаване, изтръпване на крайници, мравучкане. Когато се касае за депресивно състояние има траен спад в настроението, влошаване на съня и апетита, нежелание да се общува и да се правят различни неща, силно повишена тревожност. Човек се усеща различен и не се чувства добре.
- Колко във времето трябва да продължат тези симптоми?
- Поне две седмици.
- Кои са най-засегнатите групи от тревожност и психически разстройства при кризата с коронаворуса?
- Всички. От тревожности са засегнати всички групи от юношеска възраст нататък. Разбира се различни са процентите, но няма пощадена група.Това са заболявания, свързани много тясно с личностовите характеристики на всеки индивид. Хората са различни и във всеки един момент от живота си, човек може да се окаже слаб и да се развие такова състояние, завсиси какво е било миналото му, какво е преживял, колко се е изхабил и т.н.
- Какви са наблюденията ви върху подрастващите. Как се отразява извънредната ситуация на тяхната психика?
- Това, което виждам като поведение от тийнейджърите е, че доста трудно се справят от една страна с това, че нямат обичайния живот на млади хора, свързан с активност, разходки, излизане, спортни занимания, активно общуване помежду си. От друга страна е чисто човешкият страх, който те изпитват. Тъй като нямат житейския опит за справяне с каквито и да е кризи, не могат да стъпят на него да се самооуспокоят, че това ще мине. Затова много по-често, отколкото извън кризата, при тях се наблюдават такива пристъпи на невротичност и наистина трябва да обърнем много специално внимание на децата и тийнейджърите вкъщи. Да разговаряме с тях, да ги успокояваме, изслушваме и ако имат нужда от помощ, да потърсим квалифицирана такава, защото за тях това е съвсем нова ситуация. Тя и за нас, възрастните, е нова, но ние имаме житейския опит от други събития, което ни помага.
- Проявяват ли се по-често при юношите и физическите прояви на тези състояния, като панически атаки, сърцебиене?
-Да, има увеличаване и на тези прояви.
- С колко са се увеличили пациентите ви през последния месец?
- С около 30%. Тенденция за нарастването им отчитат и други колеги психиатри.
- Засилват ли се зависимостите в период на криза? Очаквате ли пушачите например да увеличат цигарите на ден и какво бихте им препоръчали, за да се справят в този период с вредния навик?
- Задължително се увеличава употребата на психоактивни вещества, защото е известно, че те имат ефект за сваляне на тревожността, но той е измамен и е замалко. А в дългосрочен план водят до много сериозни здравословни проблеми. Тук влизат алкохолизъм, зависимост към тютюн или наркотици, към хазарт. Това са много сериозни психически заболявания с огромни социално-икономически измерения. Знам, че в този момент препоръки като не пушете и не пийте е много трудно да се възприемат, защото човек сега е изнервен, има много високо ниво на стрес, което е свикнал да овладява по определен начин и в момента едва ли може да се справи с тотален отказ. Може би точно сега обаче е подходящо тези, които имат алтернативи, каквато осигуряват бездимните устройства, да опитат да се справят с тревожността по този начин. Тези утройства са само за заместване на цигарите при хора, които имат вече зависимост. Ако някой няма такава, не препоръчвам да започва да ги употребява. Но който има зависимост и разполага с подобно устройство, сега е моментът да премине към тях, предвид факта, че пушенето на цигари сега може да се увеличи, а те са една по-малко вредна алтернатива и намаляват рисковете за здравето.
- Какви са вашите съвети за запазване на душевно спокойствие през този период?
- Единственият ми съвет е една притча, която много отдавна съм прочела и много хора я знаят. За един баща, който на смъртния си одър дал два плика на сина си и му казал единият да го отвори, когато се чувста най-добре, а другият най-зле. Отишъл си човекът, а след време всичко за сина му тръгнало назад – и в личен план и в работа. Той се сетил за тези два плика и отворил този, който бил за когато е най-зле. В него прочел едно изречение – „И това ще мине”. След това нещата се подобрили, тръгнали нагоре и един прекрасен ден се сетил, че има още един плик от баща си. Отворил го и вътре отново пишело - „И това ще мине”.
Трябва да преминем заедно през това, да се подкрепяме, да си помагаме – физически, психологически, с думи, с действия, и след това да започнем да градим нашият свят отново с пътуванията, контактите, общуването.
А на читателите ви желая едни прекрасни празнични дни и да не забравяме, че Бог е в нас и в сърцата ни.
Източник: 24 часа
