В гневния разгар на глобалната коронавирусна криза се наблюдава любопитно явление. Отричане на пандемията.
Сановници и политици все още си играят с оцеляването, за което всички ще платим. „Обикновени” хора все още не виждат и не приемат колко сериозна е ситуацията.
Преди няколко седмици министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън приканваше арогантно и тъпоумно за прилагането на стратегията „стаден имунитет”.
С две думи, разхождайте се на воля из паркове, харчете безконтролно пари в моловете, гледайте най-новите филми в киносалоните, заразявайте колкото може повече народ, за да се благоприятства естественият имунитет.
Малко по-късно му узря главата, защото медицинските корифеи в неговата държава най-накрая го убедиха, че ако следва тази стратегия, половин милион британци ще умрат.
Речено-сторено - принудителната изолация вече е факт.
Самият Джонсън в момента е хоспитализиран, тъй като е заразен с новия коронавирус.
Други забележителни и също толкова поразителни примери на политическо скудоумие са тези на мексиканския президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, който насърчи своя народ да „ходи по кръчми, да живее живота си по нормален начин и да продължава да посещава публични събития, за да може икономиката да работи“.
Ами 6-те неглижирани седмици на Тръмп след първия регистриран случай на COVID-19 В Щатите, които той пропиля, за да вземе мерки, за да спре разпространението? С типичния си нарцисизъм той отсъди, че „китайският вирус” американците не ги лови. Да, да, ама не! В момента там измират стотици на ден и се заразяват хиляди.
Безотговорността на тези видно дебилни управници може ще бъде пагубна в краткосрочен и дългосрочен план.
Когато Путин отрече, че в Русия има епидемия, всички конспиратори го заподозряха в прикриване на реална информация за заболяването. Към днешна дата той вече е поставил страната си в изолация.
Защо се наблюдава този масов отказ сериозността на тази глобална здравна криза?
Отричането на пандемията не се случва само в политическата сфера. Най-сериозно се наблюдава на индивидуално ниво. Толкова много хора нарушават социалната изолация, а други бягат с всички сили от карантината и се противопоставят на наложените мерки за здравна безопасност.
Да, може да кажем, че тези индивиди са прости безотговорници, които наричат ехидно останалите хипохондрици.
Докато голяма част от човечеството изпитва страх от заплахата, която носи този неизвестен вирус, други не го приемат насериозно.
Въпреки кадрите от болниците, където медиците се борят със зъби и нокти срещу единствения враг на човека, въпреки че броят на заразените и смъртните случаи се увеличават с всеки изминал час, някои хора все още възприемат това с равнодушие.
Чували ли сте за Теорията на ума? Това е когнитивна способност, при която децата се научават да възприемат различната гледна точка на другия.
С две думи, тя ни казва, че човешките същества са способни да приписват мисли и намерения върху други хора. Опитваме се да разберем и предскажем какво мислят околните и как ще реагират при определени ситуации и обстоятелства.
Е, тук има една особеност, която се нарича грешка в приписването.
Тя се наблюдава, когато мислим, че останалите хора се държат погрешно или реагират прекалено тревожно или възторжено на дадена ситуация.
Понякога мозъкът ни не успява да приложи най-важния човешки инстинкт – този за оцеляване.
Представете си, че виждате сто бизона, които тичат като луди. Най-вероятно ще си помислите, че им хлопа дъската, за да правят това. Но дали няма вероятност да бягат от опасен хищник, който е заплаха за живота им?
Друг ефект, който обяснява отричането на пандемията, е усещането за опазване. Това на отделния индивид и това на държавата.
Някои хора дават мило и драго за своето благосъстояние, което поставят над всичко друго. Те не желаят да променят начина си на живот.
Има много хора, които смятат, че коронавирусът е най-обикновен грип или че изобщо няма да им повлияе. Те неглижират риска и не отчитат нито една от опасностите, които носи след себе си COVID-19. Те смятат, че никога няма да станат жертва на болестта и че няма начин да бъдат отговорни за заразяване на околните и дори да причинят човешки загуби.
Отказът на пандемията се обяснява с ефекта на нереалността, често наричан дереализация (чувство на откъсване от заобикалящата ни среда, което се усеща като сън или пребиваване в гъста мъгла. Светът изглежда безжизнен, безцветен или нереален).
Тези хора стават сутрин. Пият кафе, сядат пред компютъра, има изобилие от храна в хладилника и децата им щъкат около тях, а на обяд си задават въпроса „Защо да вярвам, че навън има заразен вирус, който отнема много животи?”
Думата „пандемия” за много хора е отживелица от минали времена. Много индивиди почти приемат за даденост, че в свят, напреднал като нашия, ще се намери бърз отговор на този проблем. Те наивно предполагат, че експертите ще решат всичко за броени дни.
Към това илюзорно разсъждение е фактът, че голяма част от населението е свикнало да вижда света от прозореца на социалните мрежи. Да, но през него всичко изглежда далечно. Не може да го пипаш, не може да го помиришеш, да го усетиш и е уж безвредно. Това е като да гледаш филм.
Смъртта и болестта изглеждат далеч от дома ни и нашето ежедневие. Дереализацията има своето влияние върху много хора, които не са в състояние да приемат колко сериозни са нещата. А най-лошото от всичко е необходимостта да действат отговорно.
Нека да сме наясно - отричането от пандемията струва животи, а това ни обрича на по-дълго време за справяне с тази глобална здравна криза.
Затова – изиграйте своята роля в тоя спектакъл на живот и смърт и си останете вкъщи.
Източник: Мила.бг
