Тази поредица излиза вече повече от 2 години. Тя е вдъхновена от славното минало на Ботев /Враца/ и историите, свързани с неговите футболисти и знаменателни мачове в почти вековната история. Има легендарни имена, като това на Емил Маринов, за които колкото и да пиша, няма да ми стигне нито желанието, нито уменията, нито възможностите. Неусетно поредицата се превърна в истинска „Епопея на забравените“, тъй като много от героите ми са непознати или позабравени от сегашните запалянковци /а и ръководствата от последните години/. Надявам се това четиво да е полезно за онези, които обичат Ботев /Враца/. Благодаря на издателя на в. „Конкурент“ Димитър Николов, че ми даде възможност да ви разкажа и днешната история.
Рубрика на Георги Александров
По лоша ирония на съдбата този материал не излезе тогава, когато му беше времето, а Емил Маринов не можа да го прочете. Това обаче не означава, че днес, когато неговите наследници и близки, приятелите му и запалянковците на Ботев /Враца/ не четат с удовлетворение тези редове. Сигурен съм, че и той щеше да хареса написаното, защото беше и остана широко скроен човек. Емил приемаше критиките с огромното си сърце и се опитваше винаги да бъде на линия, когато от ръководството имаха нужда от него. Години наред той беше треньорът, който можеше да поеме товара или провала на някой наставник, да обере негативите от нечий експеримент, но да води Ботев с гордо вдигната глава. Той можеше да бъде начело и когато отборът се е запътил към аматьорската трета дивизия /през зимата на 2014/, но и да поведе отбора към горните нива на родния футбол няколко години по-рано.
Роденият на 3 октомври 1961 г. легендарен нападател на врачани започва кариерата си от Локомотив /Мездра/, където между 1980 и 1982 г. ниже гол след гол в Северната „Б“ група. Следват 7 сезона в Ботев /1982-1989/, в които Маринов изиграва 203 мача и нанизва 69 гола, което му осигуяава третото място във вечната ранглиста на реализаторите на врачани в елита и 12-ото по брой участия. Пред него при реализаторите са само Георги Каменов /150/ и Сашо Ангелов /85/.
След Ботев Емил облича екипите на португалските Академика /Коимбра/ през 1989-1990 и Буеда – 1990-1991, където играе във Втора дивизия и запизсва 35 мача с 8 гола, а завършва кариерата си в Академик /Свищов/. Има 4 мача за националния ни тим.
Притежава убийствен нюх да е на точното място пред вратата на противника, за да чака головата асистенция на Цветан Данов. Години след като двамата заформят този кошмарен за противниците тандем Данов си спомни, че Маринов „бил малко егоист“, заради което халфът имал само 63 гола. Истината е, че двамата правят на мармалад всяка отбрана и нижат гол след гол за Ботев. Неслучайно Маринов е топреализатор на своя тим през 4 сезона /1983, 1985, 1988 и 1989 г./, когато се разписва общо 45 пъти.
„Можехме да играем с вързани очи двамата. Знаехме по всяко време кой къде е, какво може да очаква от другия. Не съм имал такова разбирателство с нито един друг съотборник. На всичкото отгоре Емил беше страхотен пич“, спомня си Цветан Данов. И има право, защото 90% от попаденията си Емил бележи след негови пасове.
"Скромно и тихо момче - такъв ще започна Емил Маринов. Той беше един от най-големите таланти, играл някога за Ботев. Жалко, че си тръгна толкова рано от нас", спомни си с добро своя колега и Валери Цветанов.
Един от знаменателните спомени с участието на Маринов за врачанските запалянковци е от 15 юни 1985 г. Тогава на стадион "Христо Ботев" идва ЦСКА. "Червените" са свикнали врачани да играят Ганкиното, за да им пуснат аванта. Още повече, че "армейците" са тръгнали към поредната си титла, но... във Враца ги посреща храбрата дружина в зелено, която ги отвява с 3:0. Емил Маринов открива сметката в 26-та мин, а в 59-та с второто си попадение изправя на крака всички на трибуните. До края Цветан Данов има време да забие третия пирон в ковчега на шампионските амбиции на червените, които завършват втори. Първенец е Левски, а Ботев завършва на шесто място. А седмица по-рано врачани постигат най-голямата си победа в елита - 8:1 над Миньор.
/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
.jpg)
