Размислите по време на извънредно положение не са най-доброто нещо, което може да преживее човек днес. Но… за съжаление сме принудени да изтърпим и това, ако искаме да преодолеем невижданото преди чудо коронавирус.
„Аптекар да си днес“,
вероятно така би казал Алековият герой бай Ганьо, ако живееше сред нас. Цените на дезинфектантите "хвъркнаха" нагоре и стигнаха невиждани котировки в извънредното положение. А българинът, нали е европеец, се дезинфектира не с ракия като баба си и дядо си от преди 50-60 години, а със спирт. Пръска се със спрейове за по 6, 7, та даже и 20 лева, каквито след първите две седмици от извънредното положение се наводни в аптеки и хипермаркети.
„Маски и ръкавици – няма“,
С подобен надпис доскоро ни посрещаха навсякъде, а властите искаха да имаме. И така неусетно онова, което струваше стотинки започна да се предлага за по 4 – 10 лева /тук изобщо не говоря за маските, с които са оборудвани българските депутати и които вече се намират за по повече от стотачка/. Затова пък от днес всеки без маска ще дължи по 5 бона. Ха да ги видя сега тарикатите, дето не искат да се движат без маски...
Започнахме да пазаруваме под строй
Влизането в магазините – и то само в хранителните, вече става под строй. Между 8.30 и 10.30 часа пускат само възрастните, а после – всички останали. Вътре ни предупреждават да сме с маски и да спазваме дистанция от метър и половина – два, ама кой ти гледа тия подробности. Има и такива търговски обекти, дето отнесоха предупреждения, а някои - глоби.
Дистанционното обучение показа истината за училището
ни, което хич не беше подготвено за уроци онлайн. Добре, че бяха българските учители, които със своята упоритост и всеотдайност отново /и за пореден път/ спасиха властта и министъра си от неочакваната ваканция. Поздравления за педагозите, които не се вълнуват от това дали ще има балове тази година, а смело продължават да обучават децата ни!
Няма футбол, няма зрелища
Отмениха всички значими спортни събития, а други просто отложиха за неопределено време. Олимпиадата в Токио ще се проведе догодина /очевидно японската столица е голямо „гюле“, след като през 1940 г. заради втората световна война отново се проваля домакинството в Страната на изгряващото слънце/. Европейското по футбол също ще е след 12 месеца, в почти целия свят спряха футболните първенства – добре, че е Беларус, за да не забравим вкуса на играта с топка. У нас май ще обявят нулева година за БГ-футбола…
Бизнесът е на командно дишане
Никой не мисли, че на малкия и среден бизнес му е лесно – хотели и ресторанти затвориха, няма туризъм, липсват забавления, услугите - хич не се виждат. Няма къде да се подстрижеш вече. Такситата още работят, но не се знае докога ще издържат. Спряха автобусния транспорт между големите населени места, а ако ви трябва да стигнете до София, ще трябва да разчитате на влаковете.
Проверяват ни на КПП-та
и без декларации трудно се влиза/излиза от областните градове. Макар че мирише малко на военно положение, си мисля, че така трябва да стане – иначе българинът не разбира от карантина. Или по-скоро смята, че мерките не се отнасят за него, затова има толкова много досъдебни производства срещу хора, нарушили „домашния арест“. За онези под карантина хич не ми се говори...
Животът става все по-труден
и не знам как и най-вече кога ще завърши цялата тази олелия. Вярвам, че всички, които преди два месеца се смееха на Covid-19, вече осъзнават, че той ще е най-голямото зло, стоварила се върху човечеството от векове насам.
Щом четете тези редове, значи още има надежда да се справим с надвиснала опасност.
Но и преди всичко, стойте си у вас, за да запазите своя живот, а и на онези, които обичате.
Георги Александров, главен редактор на "Конкурент"
