В традиционната рубрика на „Конкурент“ днес ви представям участието на Ботев в турнира за купата на Интертото. Надпреварата е учредена през 1961 г. от австрийския футболен треньор Карл Рапан. Отначало купата е популярна именно с името на създателя си – Рапан или като Лятна купа, защото мачовете се играят обикновено през топлите месеци от годината. От 1967 г. турнирът вече е известен като Интеркупа или Интертото. Основан, за да подпомогне работата на лотарийните и заложните къщи през лятото, когато всички национални и международни първенства са в почивка. Турнирът се ръководи от изборен организационен комитет и е подчинен на статутните разпореждания за първенствата съгласно изискванията на ФИФА и УЕФА. През годите общо 165 отбора са печелили купата.
Рубрика на Георги Александров
Турнирът за купата на Интертото дава възможност на врачанския Ботев да излезе извън желязната завеса, както по онова време наричат разделението на Западна и Източна Европа. През 1983 г. врачанският клуб стига до международно участие. То е спечелено години след историческото участие в турнира за купата на УЕФА /предшественик на сегашния турнир Лига „Европа“/ след бронзовите медали през сезон 1970-1971 г. Тогава Ботев регистрира 2 загуби с 1:6 като гост и 1:2 у дома срещу Динамо /Загреб/.
След силните си игри у нас Ботев достига до 6 мача в турнира „Интертото“. Жребият дава възможност на врачанските футболисти да играят в държави, които не са от Източния блок. А по това време за отборите на изток от Берлинската стена, които гравитират икономически и политически около СССР, всяко излизане извън „желязната завеса“ е равностойно на събитие. В рамките на няколко месеца врачани пътуват до 3 различни дестинации в Западна Европа. Срещу норвежкия Брине врачани печелят с 1:0, бият и като гости с 3:0, срещу шведите от Хамарби записват два пъти по 1:2. Най-класният противник в групата е Арминия /Билефелд/ - след 1:2 у дома следва 0:4 в Германия.
По това време начело на тима е Петър Каменов, който като старши-треньор има шанса да ръководи една от най-добрите генерации на Ботев. По времето на зрелия социализъм при гостуванията на запад няма място за всички, но винаги е сигурно пътуването на „куфар“ и „пазач“, т.е. партиен ръководител и ченге от страховитата Държавна сигурност, който се грижи за морала на играчите.
Първият секретар на БКП във Враца Ангел Вушков е начело на нашата спортна делегация в Швеция. След мача, завършил 1:2 любезните домакини дават коктейл, на който Вушков иска думата, за да се изкаже. Тогава близо до него е Петър Топалов, който пък е бил заместник-председател в клуба 6 г. по-късно и е един от най-успешните ръководители на спортното дружество Ботев /Враца/.
Общото между трите срещи е, че всички съперници на Ботев играят в елита на своите държави, което осигурява сблъсък с наистина силни отбори. Над всички обаче е сблъсъкът с Арминия /Билефелд/, който през 1983 г. играе в Бундеслигата. Врачани обаче играят на стадион в съседно градче, тъй като на стадиона на немския клуб тече ремонт. Това не помрачава домакините да посрещнат врачани радушно, начело на нашата делегация е Горан Нинов, а лично кметицата на Билефелд излиза, за да уважи футболистите на Ботев. В ответния мач публиката във Враца за първи път успява да се срещне със заподногерманската култура на запалянковците. Това си е културен шок, все пак става дума за 1983 г., цели 6 г. делят България от демократичните промени и падането на Тодор Живков, както и от края на „ръководната роля на БКП“.
Със сигурност гостуването на германците ще запомни завинаги и Валери Цветанов, който получава червен картон – първи и единствен в кариерата му в Ботев – 266 мача има железният футболист. Това е седмото най-добро постижение на играч на врачани в елита.
Мачовете в турнира за купата на Интертото дават възможност на врачани да сверят часовниците си с отбори от Западна Европа.