Ретроспекцията на „Конкурент“ продължава с футболната фамилия Краеви. Бащата Бойко Краев остава в историята на родния футбол като един от най-нестандартните играчи, започнал много късно да тренира професионално, но това не му попречи да заслужи прозвището „Елкер от Роман“ с изявите си на терена с екипа на Ботев /Вр/. Като треньор Краев-старши също бе атрактивен и голям мотиватор. Неговите формации от школата на врачанския клуб играеха като Аякс от времето на Щефан Ковач и Ринус Микелс - тотална атака. Дълго ще се помни магичното му подвикване към своите: „Рисувай!“.
По-големият му син Божидар Краев още съвсем невръстен демонстрира изключителния си Божи талант, който бе подплатен с гонене на топката по цял ден /тренировки с два състава, мачове и за отмора футбол в махалата/. Още докато беше 12-годишен, бе засипан със суперлативи по страниците на „Конкурент“ /по едно време се чудех вече как да го наричам.. след божествен, уникален, фантастичен и т. н/. Пак по това време, когато на опашка за него се бяха наредили родните грандове, Галатасарай, Лацио, Рома и др., Бойко Краев ме попита: „Емо, дали този ще ме храни някой ден“. Отговорът бе ясен. Играещият в момента в португалския елит за Жил Висенте за кратко се събра в Левски с брат си Андриан Краев, който сега рита за Хебър. Анди също бе сред най-добрите на врачанската школа, но нямаше как да излезе от сянката на Божи.
