Събития

Излезе от печат третата книга на Милена Върбанова - "Злато за смет"

  28.03.2020 19:28             
Излезе от печат третата книга на Милена Върбанова - \

"ЗЛАТО ЗА СМЕТ - Исторически новели" е третата книга на Милена Върбанова - историк,културолог и лингвист - която наскоро ( 27 февруари 2020г.) бе публикувана от Издателство Рал Колобър - София. В книгата са включени 46 исторически статии,групирани в шест дяла - "Бяла земя","Траки","Богове","Италийци","Камък","Път и Откровение"- в които авторката проследява дълбоките корени на нашия български и тракийски етнос,връзките му с атлантската цивилизация,разселването му на Апенинския полуостров,следите му в Азия и Северна Африка.

Основните си заключения Милена Върбанова прави на базата на езика,като тъкмо българският език,който тя нарича "лазер,отключващ тайните на най-дълбото минало", й помага да разкрие смисъла на имена и понятия, представлявали до днес хилядолетна загадка за човечеството и главоблъсканица за поколения учени.Някои от тези разгадани от нея названия са Атлантида,мафия,Канарии,Адриатическо море и пр.Имена на т.нар. древногръцки - а всъщност тракийски - богове като Арес,Афродита,Аполон,Асклепий също разкриват своя неочакван смисъл чрез българския език.Съвършено ново тълкуване тя дава и на имената на тракийските божества Кабири,Залмоксис и Сабазий.Изключително откритие на Милена Върбанова е разгадката на името на основателя на Рим - Ромул,което според авторката означава "ромол на река". Вестта за това откритие обходи Интернет и то бе публикувано в Италия.Милена разкрива и забравения смисъл на имената на българските градове Пловдив - Пулпудева,Варна,Джумая,а също - на Одрин.Живеейки в швейцарския кантон Тичино,авторката е събрала значителен списък от местни древни  имена,топоними и хидроними,произхождащи от езика на лигурите,чийто наследник е населението в този район, и обяснява  тези понятия отново чрез българския език,с което доказва прякото родство между лигури и траки.

"Откровение за българския народ" авторката нарича откритието си,че последните думи на нашия Спасител,произнесени на кръста на Голгота и отправени към Бог Отец,всъщност са изречени на български език и по законите на българската реч!

В дял от книгата,наречен "С камъните,с които ги убих"( реминисценция на прочутата фраза на Хайне),Милена Върбанова бичува ширещото се плагиатсво в историческите публикации,престъпление,което тя смята за "по-отвратително от кражбата","по-мерзко от убийството".

Последният дял от "Злато за смет",наречен "България", е посветен на най-голямата болка на емигрантката  Милена Върбанова - трагичното настояще на нашето Отечество,агонията на нашия народ,пъкления замисъл за заличаване на най -древната цивилизация в Европа - българската.

В поредица от публицистични текстове Милена Върбанова клейми еничарите и търгашите,превърнали страната ни в световно сметище и продали в буквалния смисъл българското ЗЛАТО ЗА СМЕТ. Нейният вик за промяна пламти върху корицата на книгата й: "Българи! Продадоха нашата златна държава,нашия златен народ,нашата златна природа,нашата златна история,нашата златна култура,нашия златен език,нашето златно бъдеще ЗА СМЕТ!ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ?"

Книгата на Милена Върбанова е увенчана с финал,който представлява концентрат на научните усилия на авторката - това е Речникът на разгаданите от нея древни понятия,който тя е нарекла "Именник на българската древност".

Книгата носи многозначителното подзаглавие "Исторически новели".Това е знак,че Милена Върбанова се стреми да възроди историческата творба в нейния изначален вид  на интегрален текст - строго научен,но и написан с вдъхновено перо,четивен като литературно произведение,като разказ,повест,роман.Според нея е време да зачеркнем постните "исторически"статийки,чийто скучен,безжизнен и неграмотен слог успя само да ни отврати от науката.Така нареченият "академичен исторически стил" е само едно извращение от последните сто години,което позволява в науката да се шири скуката,догматизмът,бездарието и невежеството.Според авторката в едно бъдеще,основано на интелигентността и хуманизма,трябва със закон да се забрани на бездарни и невежи в литературата индивиди, на " коне и магарета с капаци" да стават историци.Клио не е нито архиварка,нито счетоводителка, нито статистик, а муза - може би най-взискателната от всички!

Именно тази сплав от историческо познание,езиковедско търсене,вдъхновено майсторско писане и публицистично препращане към съвремието и бъдещето,е най- голямата заслуга на произведението  на Милена Върбанова