Тази рубрика започна да излиза преди повече от 2 години – на 23 февруари 2018 г. Първоначалната й и дея беше да разкаже за всички славни футболисти на врачанския Ботев. После я разширих с интересни случки, с живописни разкази на участници, с непознати за повечето запалянковци събития. Рядко обаче се случва да публикувам снимки, около които се „движи“ действието. Днешната история е точно такава и това увеличава удоволствието от разказа, защото всяко усилия в тази посока си заслужава. А рубриката ми се превърна в своеобразна „Епопея на забравените“ футболисти на клуба, който догодина става на 100 години. Който има очи ще разбере и посланието на днешния разказ...
Рубрика на Георги Александров
Силното представяне на врачанския Ботев във футболния елит – 26 сезона без прекъсване в тогавашната „А“ група, се дължи на съчетанието на много фактори. За силната местна школа, която давала шанс на таланти както от областта, така и от целия Северозапад вече е ставало дума. И то неведнъж. От София обикновено идвали по трима-четирима и целта им била да засилят конкуренцията на отделните постове. Тази философия била преследвана в годините, независимо от това кой е ръководител на врачани. Затова и силата на Ботев била в местните кадри. Лозунгът „С Ботевски дух и воля“ е само еманацията на тази философия, защитавана от ръководството, независимо кой дърпал конците в дружеството.
Финансирането и в миналото също е било сред важните фактори в т.нар. „организация“ в клуба. В силните години на „Химко“ стабилността на отбора не е била проблем.
По-късно се оказва, че контактите със строящата се Първа атомна електроцентрала в Козлодуй също са били жизненоважни за Ботев /Враца/. Истината е, че когато местни спонсори са стояли зад гърба на клуба, бъдещето му е било сигурно.
От снимките, които разполага „Конкурент“, благодарение на наш читател и истински почитател на тази рубрика, личи едно от посещенията на площадката на централата. От кадър, правен на фона на строящите се пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, се разбира връзката между икономиката и спорта. Домакин на събитието, което е през сезон 1985-1986 г., е героят на социалистическия труд и последващ благодетел на врачани Иван Личев. Строителят от Тополовград ще обвърже живота си по-късно с футболния клуб, а след смъртта си остана завинаги край АЕЦ. От кадъра личат почти всички играчи на врачани през този период, които очевидно са повдигнали духа на строителите на площадката.
На друга снимка от банкет пък се вижда размяната на флагче между капитана на врачани Валери Цветанов и Личев, който поручава флагчето от името на строителна бригада „Никола Вапцаров“.
Както се вижда от снимките от старите ленти, няма нужда топлата вода да бъде откривана, за да се използва от хората. Когато АЕЦ „Козлодуй“ подкрепя футболния клуб във Враца, той никога не е бил извън елита. Който не вярва, може да провери съдбата на Ботев след политическите промени от 10 ноември 1989 г., когато отслабва ролята на електроцентралата. Има и една история в местния фолклор, че благодарение парите от Козлодуй е било предотвратено изпадането на Ботев няколко години преди това да се случи през 1990 г.
В последните години тясното сътрудничество с АЕЦ просто затвърждава положението, познато на врачани от последните 50 години.
