Майката на Йордан Тошев, партиен активист от НДСВ и БНД от последните десетилетия, става на 100 г. Вековният юбилей на Къна Кръстева е във вторник, 31 март, съобщи пред вестника на Северозапада „Конкурент“ Йордан Тошев. Пред медията той сподели трудностите, през които е пруеминал живота на неговата майка, съдбата на семейството си и интересни подробности, които биха били обект на внимание на всеки краевед и ицзследовател на родовата памет.
„Сега майка ми живее при нас със съпругата ми и е в сравнително добро здравословно състояние. Въпреки недоброто си зрение, тя плете, чете вестници, гледа телевизия и говори по GSM с роднини и съседи. От брака с баща ми тя има 2 сина, 4 внучки и 3 правнуци. Бъди здрава и жизнена още години майко и бабо Къце“, завършва разказа си Йордан Тошев.
Вижте целия разказ :
„Майка ми, Къна Крумова Кръстева е родена на 31 март 1920 г. в гр. Кнежа в земеделско семейство . След завършване на основното си образование, отива да се учи на машинно плетиво в плетачен цех с. Староселци Плевенско.Дядо ми и^ купува модерна плетачна машина. През това време , баща ми Костадин Тошев Кръстев от Враца отива да учи в Държавно земеделско училище в Кнежа, където се запознава с Къна, и след завършването му се оженват и се връщат във Враца. Тук се раждаме и двамата с брат ми Методи. Майка ми започва да извършва услуги на гражданите, като плете пуловери, фанели, чорапи и др., а баща ми започва работа, като електротехник в затвора. След 1944 г. става военен.
Дядо ми Крум Иванов Бенчев от Кнежа, баща на майка ми, беше изключително трудолюбив и заможен земеделски стопанин. Имаше около 100 дка ниви,18 дка с лозя, 2 рибарника в местността "Сребрен дюкян“, в който се продаваше почти всичко - олио, газ, захар, сол, вино, ракия и др. Търговията я въртеше баба ми Радка, която даваше на вересия и записваше в "халваджийския" тефтер покупките. Под сайвана имаше жътварка, редосеялка, тарар, цилиндър, роначка и др. земеделски инвентар, 2 огромни коша за пшеница и царевица.
След 9 септември 1944 г. дядо Крум отказа да влезе в ТКЗС и не си даде земята. Вследствие на това, започнаха репресии от непрекъснати проверки за укрито жито, царевица, слънчоглед, вино, ракия и др. Беше му назначен и наряд за изпълнение от декарите, засети от пшеница и царевица. През 1962 г. той не можа да изпълни наряда, тъй като годината беше сушава и реколтата слаба, заради което го осъдиха на 6 месеца затвор при лек режим. Тогава беше на 63 г. и трошеше камъни за улиците на Враца, затворниците живееха в бараки до варницата, намираща се близо до водопада "Скакля ".
Баща ми пък пострада, тъй като тъстът му е лежал в затвора и го имаха за враг. Уволниха го от армията, а мен не ме приеха в комсомола. Това бяха най- тежките години за нашето семейство - купонна система и безработица.
Баща ми намери работа, като валякчия на парен валяк в Ботевград, а майка ми едновременно плетеше и започна работа, като предачка в копринената фабрика.
Сега тя живее при нас със съпругата ми и е в сравнително добро здравословно състояние. Въпреки недоброто си зрение, тя продължава да плете, чете вестници, гледа телевизия и говори по GSM с роднини и съседи. От брака с баща ми тя има 2 сина, 4 внучки и 3 правнуци.
Бъди здрава и жизнена още години майко и бабо Къце!"
Йордан Тошев
