Данаил Маринов е поредният славен играч на врачанския Ботев, който ви представям в традиционната рубрика на в. „Конкурент“. Всяка история, свързана с играчи на почти вековния клуб си заслужава, но когато събеседник е вратарят, останал с малки прекъсвания 11 години в клуба и бил в ролята на дубльор на двама от най-големите вратари в клуба - Румен Йотов и Илия Вълов, си заслужава всяка написана буква. Според официалната статистика Данчо Маринов е изиграл 43 официални мача с екипа на врачани. Той е един от малкото, започнали с бронзовите медалисти, и приключили кариерата си с друга велика генерация на врачани – тази от средата на 80-те години на миналия век.
Рубрика на Георги Александров
Това е последната част от разказа на Данаил Маринов, един от вратарите, обличали екипа на врачанския Ботев.
„Не сме били въздържатели. Пиехме алкохол, но и спазвахме режим. Аз не бях добре с очите, затова знаех, че от сряда трябва да спра с пиенето, за да съм във форма за събота. Бяхме винаги в една стая с Цецо Данов. И той беше режимлия като мен“, спомня си събеседникът ми.
Безкрайни са историите с него. За купата на Съветската армия в Габрово Ботев повежда с 2:0 на Спартак /Плевен/, а Маринов искал да влезе, за да заслужи премията. Титуляр по това време е Илия Вълов. „Голямо пазарене беше с треньорите, но те – Георги и Петър Каменов, се направиха на разсеяни. Изпратиха други да загряват, не и мен. Аз ги предупредих, че ако влязат, ще ги набия. Успях да се доредя и да сменя титуляра, обаче 1 минута преди края. Докато стигна до вратата и главният съдия даде края. Но аз взех премията“, разказва през смях Маринов. Иначе трофеят по онова време бил запазен за софийските грандове, а на провинциалните отборли давали да стигнат най-много до полуфиналите.
„Срещу ЦСКА винаги се играеше трудно във Враца. Но се знаеше, че дойдат ли, не трябва да се напъваме. Спомням си, че ние все им пускахме, но и сме ги били веднъж с 3:0, та те изтърваха титлата заради тази загуба. Веднъж на „Армията“ пък така наритаха Вандо, че той едва си събу обувката – глезенът му беше станал четворен. При друг мач именно той опита със зверски шут да уцели с топката Димитър Пенев – беше се ядосал, че ни принуждават да не се напъваме срещу ЦСКА, а „червените“ ни попиляха с 6:1 в София. А с Левски ни е било по-лесно. Поне беше честно и ясно – те бяха по-силни, а ние им скачахме“, спомня си Данчо Маринов.
Който си мисли, че е лесно да опишеш историите на Маринов, много се лъже. Той е като неизчерпаем извор, от който блика непрекъснато.
„По времето, когато ни забраниха да играем футбол, защото бяхме войници, с Вальо Кръстев бяхме бакари в поделението в Ботевград. Сегашните младежи не знаят, защото няма казарма, но става дума за онези, които разнасят храната на войниците. Уж по-леко минава службата. Това обаче ни даваше възможност за безкрайни щуротии. От кухнята-майка карахме храната до обслужващия батарльон в Ботевград от около 135 души, ние бяхме бакари. Разкарвахме храната с мотокар. Обаче аз все не можех да покарам. Веднъж издебнах Вальо, че го няма и настъпих педала. Направих няколко кръгчета по плаца, а после видях, че Вальо е разтворил вратите на мотокара. По плаца имаше храна – по няколко тави нарязано зеле, по 5-6 баки с чорба и компот. Голямо чистене падна до вечерта, но ни се размина. Този ден никой не яде“, разказва през смях Маринов.
Вратарят на Ботев е опитвал и да се прави на готвач в казармата. „Пратиха ни в Охрид, където готвачът не беше добър. Реших да сготвя нещо за обяд. Но никога преди не съм го правил, иначе продукти имаше каквито искаш. Видях, че има 1 000 яйца и реших, че войската ще яде пържени яйца. До обяд имаше изпържени 430 яйца, което позволи на наличния състав от 35 души да изяде средно по малко над 12 яйца“, доверява вратарят на Ботев. Веднъж готвил и мляко с ориз, но объркал пропорциите и на 4 литра мляко сложил 5 кг ориз, а миризмата от „забърканото“ се разнесла надалече.
„И щуротии сме правили като футболисти в Ботевград. Отборът трябваше да замине на турне в Полша, а ние с Вальо Кръстев попаднахме в ареста и пропуснахме пътуването. Решихме да влезем през оградата на стадиона, хванаха ни, защото беше в бойно поделение, и ни изпратиха в ареста“, разказва още Данаил Маринов.
