Свилена Панова е българка, която работи в психиатрична клиника край Парма в Италия. В епицентъра на европейското огнище на епидемията от коронавирус. Тя живее от 2001 г. в Италия. Завършила е „Българска филология“ във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“, а след това има и медицинско образование. Храбрата варненка има семейство на Апенините.
Георги Александров
Здравей! Искам да те поздравя за онова, което правиш и да те попитам как се чувстваш?
Чувствам се малко уморена, въпреки че от началото на офанзивата са минали само две седмици. Въпреки всичко знам, че не мога да спра. Трудното едва сега започва...
Имаш предвид голямата паника, която е сковала Италия от коронавирус?
Не става дума само за паниката, която е факт. Големият размер на заразените е другият сериозен проблем, с който трябва да се съобразяваме. Само за вчера /интервюто правим на 10 март – б.а./, в рамките на деня броят на заразените се е увеличил с 1 500, с което пациентите с Covid-19 вече са повече от 7 000. Само за ден смъртните случаи са се увеличили с 97... Започвам да се съмнявам в твърденията на експертите, които преди няколко дни твърдяха, че пикът на епидемията ще дойде до 10-ина дни. Вече започвам да си мисля, че сме още твърде далече от края. В момента новият хоризонт се удължи и вече е 3 седмици, така че се очертава една наистина дълга и трудна борба.
А в същото време новините от Китай са оптимистични – започнали са да затварят болници заради липсата на пациенти с коронавирус. Това означава ли, че Италия е в „окото на бурята“?
Вероятно точно така ще стане. Както твърдят и медиците, с които работя, ще дойде момент, в който всички ще прекараме Covid-19 като ще имаме имунитет за този вирус. Ще преодолеем епидемията в момента, в който имаме имунотела срещу зараза, с която никога не сме се срещали. Медицинските власти казват, че 80-90% от заразените оцеляват. Искрено се надявам да е така.
Ти имаш ли усещането, че си прекарала коронавирус?
Не мога да кажа категорично нито да, нито не. През последните 30-40 дни съм имала някакви симптоми от характерните за заразените с Covid-19. От време на време усещам някои от тях с тялото си – не знам колко са действителни и колко са породени от психозата, в която се намирам.
Но не страдам от параноя. Не стоя постоянно с маска и термометър – нито този под мишницата или ушния, който ползвам по-често при работа. Имала съм температура над 37 градуса, изпитвала съм и други от характерните симптоми – болки в гърба, парене в очите, болки в гърлото или в корема и т.н. Смятам, че всеки от нас изпитва тези симптоми, без да е заразен с коронавирус...
Нека припомним, че ти наистина си в епицентъра на европейското огнище на заразата с Covid-19?
Живея в град Санте Иларио – малко градче с около 15 000 жители. То се намира на границата между районите на Парма и Реджо Емилия в Северна Италия. Намира се на около 100-ина километра от Болоня.
Емилия Романя е вторият италиански регион след Ломбардия по брой на заразазени с коронавирус и по брой настанени за лечение от Covid-19.
Работя в психиатрична болница, която е част от държавната система, но има частни собственици. Капацитетът на лечебното заведение е 350 души, като обслужва цяла Северна Италия. Често при нас идват и от юг, даже в момента имаме пациентка от Сицилия. Лекуваме хора с психиатрични болести. В началото на епидемията се грижех за двама души от Кодоньо, признат за европейския епицентър на заразата с коронавирус. Едната пациентка беше приета 3 дни преди началото на епидемията, а другият – си беше ходил до къщи и се беше върнал. Поради тази причина им беше забранено да получават свиждания или пратки от своите родни места и семействата си. Следвахме протокола, според който проверяхме тяхната телесна температура по два пъти на ден. С тях вече всичко е наред. Жената я преместихме на друг етаж в нашата болница, а мъжът се прибра с баща си, след като беше изписан, но е в друг град, а не в Кодоньо.
Във фейсбук си много активна. Там често съветваш приятелите си да се пазят. А ти самата пазиш ли се и как?
Доколкото мога, се пазя. Когато работя с бърза помощ и сме в спешни случаи, използваме защитни средства, дори когато излизаме да окажем помощ на сърдечно болен или такъв с неврологично заболяване. С маски сме, с визиери, но не използваме тези престилки, които се обличат. В болницата обаче е по-различно – беше взето решение да не използваме маски, тъй като нашите пациенти са с психиатрични проблеми и бихме могли да създадем тревога у тях. За да не ги стресираме допълнително, беше взето подобно решение... При нас обаче приемът през последните 2 седмици намаля значително. От 9 март имаме ограничения за прием на пациенти от областта Ломбардия. Опитваме се да спазваме предписанията на протокола от местната здравна санитарна инспекция. В него има един въпросник, в който се задават определени въпроси...
Знам, че синът ти Алекс също помага в тази хуманна мисия. Не те ли е страх за неговото здраве?
Според статистиката на Световната здравна организация /СЗО/, заразените с коронавирус от 0 до 39 г. по-лесно преодоляват инфекцията. Дори до скоро нямаше смъртен случай, но преди ден и това се случи с пациент, който е имал други заболявания. От тази гледна точка – не се страхувам за Алекс, който е млад и здрав мъж. Той тренира волейбол и знам, че неговият имунитет ще може да се пребори с Covid-19. Той е в добра физическа форма. За него нямам никакви притеснения. Може да е преносител от заразата, но не и да пострада!
Съпругът ти Паоло как реагира на твоята известност?
Съпругът ми е свикнал с моята известност, тъй като когато се запознахме, работих като журналист. И след това ме е виждал какво мога. Доволен е, но вижда само онова, което публикувам във фейсбук. Не сме се виждали от Коледа, тъй като той работи във Франция. Напълно нормално е да се притеснява за нас.
Огромната част от паниката около Covid-19 е свързана с незнанието. Какво би посъветвала българите – какво да четат, от какво да се пазят, какво да правят?
Най-важното е да се спазват правилата, препоръчани от световната здравна организация – да не се ръкуват, да си мият редовно ръцете, да не сядат на близко разстояние до друг и да не кихат и кашлят срещу останалите хора.
Най-добре е да си седят вкъщи и да не са в контакт с много хора. Специалистите казват, че ако сме дисциплинирани, епидемията ще отшуми за 15-ина дни.
Който иска да чете обаче, може да намери достатъчно информация на английски език – сайтът на СЗО предлага достатъчно.
Именно там се получава и достоверна информация за броя на заразените и оздравелите. Ето например към 9 март цзаразени с Covid-19 са 7 000, а оздравелите 719. Всички усилия са насомени в тази посока, но паниката е огромна и хората се страхуват.
След последните 2 дни цяла Италия стана „червена зона“. Така че не знам какво меочаква на работа днес, а за утре – не ми се мисли!
