Интервю

Адриана Сребринова: Това е Северозапазеният рай

  07.03.2020 12:00             
Адриана Сребринова: Това е Северозапазеният рай

Адриана Сребринова е управител на винарска изба „Боровица“. От Пловдив е, но за нищо не света не сменя Северозападна България, където била поканена, за да се увери в невероятния потенциал. Офертата дошла от Огнян Цветанов, професионалист, отдал 25 г. от живота си, за да докаже, че вината от Северозападна България по нищо не отстъпват на френските. С Адриана говорим точно в деня, в който преди 4 г. Огнян се преселил в един по-добър свят.

Георги Александров

Г-жо Сребринова, как стана така, че Вие дойдохте от Пловдив в тази част на България, която често наричат „Северозападнала“?

Покани ме Оги, защото искаше да видя потенциала на този невероятен край. Отказвах няколко пъти. Сигурно повечето експерти като мен са го правили. Регионът е известен като Северозападнал, никой не вярва, че тук стават добри вина. Но Оги беше невероятен човек и намери начин – донесе мостри на вина, които отлежаваха в регионален дъб на мястото, където работех тогава. Реших, че това е клопка, че ме проверяват. Определих вината като северноиталиански, френски, испански. За мен те нямаха български нюанс. Сигурно затова и след няколко часа спорове тръгнах за Боровица, за да взема лично проби. В момента, в който зърнах лозята и гроздето, когато помирисах виното… реших да остана тук.

Кога стана това?

Беше преди 15 години – през 2005 г. По начинът на правене на вино регионът се оказа истински бисер. Така го кръстих „Северозапазен край“. Уникалният му потенциал често втрещява чуждестранните енолози, които го посещават. Не могат да повярват, че имаме злато, по което ходим и не го използваме. Наш приятел засади дълга ивица лозе, край Видинско, на която може да се види тероарът на цяла Франция – от Бургундия през Бордо до Долината на Лоара.

Кое прави виното на „Боровица“ толкова добро?

Факторите са много. Хълмистият релеф и почвите около Белоградчик, напомнящи за едноименните скали – червени и песъчливо каменисти, са идеална предпоставка за отлични лозя. Наличие на много пещери, разнообразна почва, съвършен климат за хора и за трайни култури. През деня е топло. Гроздовете успяват да натрупат градусите, необходими за узряване. А нощно време е хладно и лозята си почиват. Стане ли привечер, неизменно, от реката ли, от Балкана ли, започва да духа хладен въздух. Тази температурна разлика води до постигане на баланса, който така търсим ние, технолозите. Човек нищо не може да сътвори. Той може да запази, да продължи, да доразвие, но не може да сътвори. Природата създава.

Но не всичко е вървяло гладко, нали?

Срещнахме големи трудности. В пещера Козарника работеше смесен екип от спелеолози, антрополози и други специалисти, част от тях французи, които идваха да си купуват вина. От тях разбрах, че в района на избата има 20 вида птици. Тук виреят прилепи, изчезнали в Европа отпреди повече от 150 години, защото те живеят в почти стерилна среда… А това признание на мен ми говори много.

Въпреки изключителния тероар обаче последваха разочарования със собствените ни вина, които правихме в чужда изба. Оказа се голям проблем, защото собствениците не можеха да контролират процеса. Бяхме на крачка да си тръгнем. Случайно научихме за винарска изба, изоставена отпреди 30 години.

Сигурно сте се уплашили от видяното?

Мястото беше обрасло с дървета. Копривата, станала като храсти с огромни стъбла, скриваше сградите. Личеше само червената къща. Решихме, че рискът си струва. Беше 2005 г. Купихме Гъмза и направихме елексира. Предложихме го на двама ценители, които още на следващата сутрин дойдоха и искаха да изкупят всичкото количество. Това ни подсказа, че сме на правилния път, а виното ни е добро. Но…

Последваха нови проблеми ли?

За да затворим кръга, решихме да купим земя за бъдещите ни лозя. Но това се оказа истински кошмар. Оказа се, че местните хора не искат да продават на нас, чуждите. Гледаха ни под око, не ни вярваха.

Това има своето обяснение – просто хората в Северозападна България са едни от най-лъганите от властта. Може би затова са мнителни?

Знаете ли, в Пловдив моите хора ме питат какво правиш в Боровица? Местните хора ме питат как съм могла да дойда от Пловдив в Боровица, а аз съм влюбена в този Северозапазен рай – хората му са страхотни. Защо се държат понякога странно? Сигурно си имат своето обяснение и най-вероятно са прави.

Първите 300 декара, които купихме, са на място, на което никога нищо не е расло. После засадихме на други 80 декара. 30 дка от тях ги садихме при форсмажорни обстоятелства. Цяла седмица газихме в калта, защото се оказа, че спешно трябва да ги пресадим. Сортовете ни ги препоръча наш консултант – французин. Препоръча ни два сорта – Марсан и Русан, а ние очаквахме Сира. Матиийо беше изласъл на подобна на нашата червеникава почва, която е с високо съдържание на желязо. Искаше да успее и успя. Ние също успяхме. Преди нас никой не е свързвал Белоградчик с вино. А вече сме на световната сцена.

Кога разбрахте, че сте успели?

На изложението в Лондон през 2006 г., когато нашата „Maxima“ от реколта 2003 г. получи бронзов медал. Това беше първото признание за вино, произведено в Източна Европа. След това организаторите на конкурса искаха 2 години поред проби от нашата изба „Боровица“. И три години виното заслужено беше наградено, а накрая получи стикер, че е изключително. Ценителите връщат към талантливия тандем съобщение за добра инвестиция, добро попадение. Оказва се, че и от ограничени парцели могат да се творят чудеса – великолепни, различни вина, които оставят дълготраен спомен. Без да разберем ни посетиха хора от екипа на Джансис Робинсън и Хю Джонсън и се появихме в „Световния атлас на виното“, 2008. Така в библията на енолозите има 9 родни вина, три от които са от Северозапада две – от „Боровица“ Maxxima и Sensum. През 2014 пак сме там – този път с ексклузивния Dux.

Какво произвежда винарска изба „Боровица“?

Правим малки серии превъзходни бели и червени вина, розета и ограничена партида от оригиналното естествено пенливо вино Ognyan Tzvetanov Premiere Cuvée. Като засадихме един клон с Шардоне, се оказа, че при смачкване на гроздето се получава силно наситен портокалов цвят, който впоследствие при ферментация прави нюансите на виното оранжеви. В повечето случаи, за да получат подобен цвят, колегите трябва да настойват виното часове или цял ден. А при нас още в началото се получи цвят „фанта ориндж“. То е една от перлите на нашата изба. Оранжевите вина са хит – в Англия и в САЩ, особено по винените барове. Освен това са рядкост. Хора, които разбират, твърдят за нашето, че не са пили толкова нежно оранжево вино. Първото създадохме през 2008-а. Втори път през 2014-а, която беше малко трудна година. Направихме и през 2017. Възможностите на региона са огромни.