Това е един от големите български празници, познати по българските земи още като Тодоровска, Тудоровска неделя, Тримирна неделя, Булкина неделя, Черна неделя или Конски Великден.
Ето всичко, което трябва да знаете за тайните на Конския Великден: Кога се празнува Тодоровден?
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от Тодоровден, който винаги се пада в събота. Тази година празникът е на 7 март.
Поверието разказва, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лятото да се върне на Земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото, където е забоден маждракът (копието на светеца), започва да се издига пара и земята се затопля.
Защо в центъра на празника са конете?
Първата седмица след Сирни Заговезни заема важно място в общо българския календар. В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор (Божи дар), двама от тях се воини великомъченици - Св. Тодор Тирон и Св.Тодор Стратилат. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическа смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини светии е разпространен в българските земи. Именно в тяхна чест се устройват (надбягване с коне) по места. Оттук и названието Конски Великден. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.
Тодоровден Тодоровата събота или Тодоровден/ Тудорица навсякъде се празнува главно за здраве на конете, откъдето идва и названието Конски Великден, Тудорица. Традиционно на българската трапеза има пита, замесена с мая, леща, чорба от гъби. Най-интересният момент от празника, който заангажира целия колектив, е надбягването с коне – кушия, тудорица, домле. Празнува се главно за здраве на конете. В тази връзка са и основните традиционни обредни действия в обичайно-празничния комплекс. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна, защото се вярва, че който остане последен, неговите коне ще окраставеят. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Интересна е връзката между обредността от Тодоровден и култът към мъртвите. На отделни места преди надбягването мъжете обикалят гробището с конете или пък самото състезание се провежда около гробището. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер нацърква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царе-вица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът "отчита донесеното". На връщане те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините й пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където идват и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. В Родопската област е известен обичаят бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
Кой трябва да почерпи на Тодоровден? На този ден празнуват хората с красивите имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Божидара, Тея, Теа, Юлиян, Юлияна, Доротея, Дора.
Източник: Actualno.com
