Хиляди жители и гости на Монтана се събраха на площад „Жеравица”, за да участват в официалното отбелязване на 3 март, Националния празник на България. С военен ритуал и молебен бе почетена паметта на загиналите за свободата на България.
За празника в града се събраха народните представители – Дилян Димитров, Ирена Димова, Димитър Аврамов, Атанас Костадинов и д-р Илиян Тимчев. За поредна година заедно с хората на Монтана 3 март отбеляза и доц. Борислав Великов. Молебенът отслужи протосингелът на Видинската митрополия архимандрит Антим.
В тържественото си слово, истински урок по история и родолюбие, кметът Златко Живков припомни подробностите от далечната зима на 1877 година, когато е освободен Северозападът и е разчистен пътят на руските войски през Петрохан към София, за да се стигне до мирния договор в Сан Стефано.
„Преди 142 години на този ден завършва десетата Руско-турска война – за нас българите – освободителна. Тя е венец на усилията на поколения българи, жадуващи за свободна България. Тя е еманация на българския дух и едно изключително доказателство, че свободата не ни е даром. Няма как да не отбележим най-мащабната изява на българите през 17 век – Чипровското въстание от 1688 година. Последните Ватикански извори, публикувани от Йоана Списаревска, показват, че 17 век - векът на католицизма е векът на българската държава. Това е едно доказателство, че българите през всичките години на робство са се стремили към своето освобождение. Самата Руско-турска война продължава 8 месеца. Тя започва в края на юли 1877 година с преминаването на войските на генерал Драгомиров при Зимнич, днешен Свищов и завършва с мирния договор, подписан на 3 март 1878 година в Сан Стефано.
След септември 1877 година новосформираният отряд на генерал Гурко идва в нашия край – тръгва от Орхание, днешен Ботевград и напредва към нашите земи. За нас в Кутловица изключителна е заслугата на генерал Арнолди и барон Николай Притвиц. Постепенно са освободени Враца, Кутловица на 21 ноември 1877, Лом, Берковица, Вълчедръм и последни в края на декември Видин и Белоградчик.
За първи път градът ни, тогава Фердинанд, отбелязва годишнината от Освобождението пред 1926 година. Над 100 опълченци от региона се сражават за свободата ни. В нашия град след Освобождението остават да живеят 13 от тях. Днес десетки улици в Монтана носят имената на героите, дали живота си за нашата свобода. През 1928 година на улицата, където е живял Ангел Иванов – Комитата, се дава името „Опълченска” и днес тя носи това име.
Днес ние, българите на 21 век, сме трябва да отдаден дължимото на опълченците и на хилядите руснаци, литовци, румънци, финландци, естонци, японци дали живота си за нашата свобода. Те ни завещаха да пазим и обичаме отечеството си.”
