Видинският митрополит Даниил посети изплувалата от водите на язовир „Огоста” черква „Свето Вознесение Господне”. Храмът е потопен след пускането в експлоатация на втория по големина язовир у нас.
Строителството на язовира трае 20 години и завършва през 1986 година. Открит е тържествено на 23 септември 1987 г. Под водите му остават две села, чиито жители са изселени в Монтана и Берковица – Живовци, родно място на писателите Иван Давидков Анастас Стоянов и Калиманица – селото на Йордан Радичков.
Живовската черква е била място за молитва към Бога за хората от двете населени места.
Десетилетия тя е под вода. При спад на нивото на водата части от храма се подават над водата, нерядко изплува и цялата черква, както е в момента. Храмът, латинската чешма, основи на къщи и много други останки от двете села станаха атракция за жителите и гостите на Монтана.
Въпреки, че повече от 50 години църквата не е действаща, все още хората идват тук и отправят молитвите си към Бога.
В митрополията няма писмени данни на черквата, каза митрополит Даниил и подчерта, че изцяло подкрепя хората, които са се заели с възстановяването. Според краеведа Димитър Церовски в архивите на Видинската митрополия има списък с иконите, изнесени от храма. Знае се, че камбаната е пренесена в Лопушанския манастир.
Храмът е строен в средата на 19 век, около 1842 година. Стените му са много здрави, дебели около 80 сантиметра и са оцелели под водата.
Инициативен комитет се е свързал с архитекти, за да проучат дали може храмът да бъде възстановен. Той обаче се намира в сервитута на язовира и единствено министерството на земеделието може да се произнесе дали е възможно там да се извършват ремонтни работи. Мястото в момента е обезопасено.
„Ще проучим всички документи, но съм благодарен, че има хора, които са се посветили на делото този храм да бъде почистен и достъпен за миряните”, каза дядо Даниил и отслужи кратка молитва.
