142 години от Освобождението на Белоградчик се навършват днес. По този повод бившият уредник в Историческия музей в Белоградчик Кинка Михайлова припомня за фактите, предшествали тази дата. Разказва как хората от този край реагират на събитията, предхождащи Освобождението на града през 1877 година:
"Още в началото на 1877 година мирните българи усещат предстоящата война. За нея те се готвят отдавна и започват да проявяват нетърпимост. Тук и там се извършват нападения над турски постове и административни лица, правят се саботажи. Появяват се и агитатори, които зоват към неподчинение. В подкрепа на тези твърдения са и донесенията на белоградчишкия каймаканин Селим до видинския мютесараф. В това от донесение от 2 март 1877 г. научаваме за нападението и изгарянето на караулното помещение на турския полицейски пост при село Фалковец"- така започва разказа си Кинка Михайлова.
Тя цитира и друго донесение, в което се съобщава, че на 12 април 1877 г. двама бунтовници от Средогрив, които са емигрирали в Сърбия, се връщат да бунтуват населението.
"В трето донесение от 01 юни 1877 г. се пише, че е убито заптие при село Калугер (сега Гранитово). Тези инциденти довеждат до арестуването на най – видните и будни българи от района и града, но без да постигнат някакъв резултат"- продължава разказът на Кинка Михайлова.
Обявяването на Руско- турската война се посрещна с възторг от всички българи:
"Тодор от село Протопопинци заявява:"Когато дойдат русите, ще искат сметка на турците за издевателствата над българите" – цитира Михайлова.
Местните хора започнали да складират храни и да се готвят да помогнат на руските войски, когато дойдат в нашия район. Така белоградчичани веднага стават водачи на освободителите и улесняват тяхното придвижване.
Кинка Михайлова цитира рапорт на генерал Артемонов до началника на девети армейски корпус генерал Шитников по този повод: "Тези дни предложи услугите си българинът Първул Станков, човек напълно надежден. Той е роден в Белоградчик, добре знае местността между Враца, Берковица, Белоградчик и Видин. Първул Станков може да бъде добър водач и посредник за установяване на отношенията мужду армията и жителите."
След падането на Плевен на 10 декември 1877 година се сформира корпус под командването на генерал Хараламб. Към Белоградчик настъпват румънски войски, които в началото на януари 1878 година превземат Ружинци и Османие и заедно с войските на полковник Кантили сключват от юг обсаден пръстен около града. На командващия турския гарнизона Сюлейман ефенди било ясно, че не може да окаже сериозна съпротива на по – добре въоръжените румънски части, но той отказва да предаде крепостта, без нареждане от командващия видинския гарнизон Иззет паша.
Обсадата на Белоградчишката крепост продължава след сключването на Одринското примирие на 31 януари 1878 година. На 23 февруари пристига заповед от султана. На следващия ден воюващите страни излъчват представители, които започват преговори за предаване на видинската и белоградчишката крепости. На 25 февруари 1878г. ключовете на крепостта символично са предадени от Сюлейман ефенди на капитан Димитри Вукович Караджич.
Турският гарнизон мълчаливо започва да се изтегля към Ниш. С цветя и гръмко "ура" гражданите посрещат руските и румънските войски. Днес в памет на освободителите и жертвите в борбата с поробителя много от улиците на града носят техните имена.
