Данаил Маринов е поредният славен играч на врачанския Ботев, който ви представям в традиционната рубрика на в. „Конкурент“. Всяка история, свързана с играчи на почти вековния клуб си заслужава, но когато събеседник е вратарят, останал с малки прекъсвания 11 години в клуба и бил в ролята на дубльор на двама от най-големите вратари в клуба - Румен Йотов и Илия Вълов, си заслужава всяка написана буква. Според официалната статистика Данчо Маринов е изиграл 43 официални мача с екипа на врачани. Той е един от малкото, започнали с бронзовите медалисти, и приключили кариерата си с друга велика генерация на врачани – тази от средата на 80-те години на миналия век.
Рубрика на Георги Александров
Продължаваме да ви разказваме историите на Данаил Маринов, един от вратарите на Ботев /Враца/ от близкото минало.
Друг инцидент, но след контролен мач, донася награда за Данчо и Вандо /както врачанската публика нарича централният бранител Иван Радославов – б.а./. „Играхме контролен мач в Ботевград. Бихме с 2:0, но ще запомня мача с това, че станахме свидетели на голяма катастрофа край Новачене. Сириец с „Пежо“ я предизвика, а софиянец с „Жигула“ се оказа потърпевш в жесток инцидент, при който помогнахме с Вандо да извадят заклещена жена от руската кола. После ни наградиха за доблест и мъжество, а наградата ни връчи спортният министър Трендафил Мартински. Шофьорът няколко години подред ходеше на мачовете ни в София и ни носеше по една бонбониера, защото бяхме спасили живота му“, казва още Данаил Маринов.
Мачът с Нотингам Форест е друг важен момент в живота на Маринов. „Летяхме до Малта за този мач. Доколкото си спомням беше в началото на май и беше за годишнина от обявяването на тяхната независимост. Противникът и досега се води един от най-качествените, с които сме играли. Имаше един тъмнокож нападател - Екстрьом, който беше като пантера, задминаваше ги нашите като че те изобщо не тичаха. Биха ни на ходом с 2:0 и много-много не се напъваха“, спомня си вратарят, който този път не играл. На вратата бил Илия Вълов. „Но и там ни убиха от бягане, а бяхме на края на първенството. Видяхме момчетата от Нотингам разпускат край басейна, а ние – тичаме като изоглавени“, спомня си събеседникът ми.
„Играли сме и с други сериозни отбори – в бившата ГДР като Магдебург, Динамо /Берлин/, но Нотингам си бяха класа, висока класа. Спомням си, че срещу Магдебург се наложи да пребият дузпа, за да ни бият с 2:1, иначе първата им хванах, а Динамо си ги бихме с 1:0“, връща се години назад вратарят.
Има една история, без която разказът на Данчо Маринов няма да е толкова цветен. Всъщност точно заради нея той отложи с няколко месеца този материал. Първо не искаше, после не успяхме да си наместим графика, но в крайна сметка стигнахме и до това Маринов да я опише цветно и пред „Конкурент“И.
Легендата разказва, че по време на банкет след шампионската титла, спечелена от ветераните на Ботев под името Спортист /Бели извор/ вратарят чупи стъклена бутилка от вино в главата си. Данчо ми я разказа на банкета по повод годишнина от този успех. После се сети какво работя и „заключи“ устата си, но вече беше сторил най-важното – беше ме провокирал и нямаше връщане назад.
„Имахме стари сметки с Марек /Дупница/. Играхме на техен терен. Сняг – 5 см, а музиката свири. Мачът приключи до 15-та мин., когато ни вкараха 3 гола, като преди това не ни дадоха да стъпим на терена, толкова яко ни заритаха по кокалчетата. После мачът завърши мирно и тихо, а те вдигнаха купата. Следващата година пак двата отбора стигнахме до финала, но този път играхме на базата на НСА. Освен мен играха Вени Тошков, Вандо, Любен Куновски – той ни изведе като капитан. Мачът завърши 1:1 в редовното време и стигнахме до изпълнение на дузпи. Вкараха ми първите 2 дузпи, а нашите изтърваха. Третата беше решаваща, ако я бяха вкарали – мачът завършва. И тогава Христо Костов, известен още и като Ицо Бозата, се провикна, че ако хвана дузпа, ще даде бутилка уиски. Е, хванах две, а третата я изпуснаха с шут в гредата. Нашите пък вкараха последните 3 удара и така ги бихме. Досега не съм видял нито една от обещаните бутилки от Ицо Бозата, но това е друга тема... На банкета седнахме и противниците успяха да ме ядосат яко. Взеха да чупят бутилките, след като ги изпият. Блъскаха ги на пода. Сякаш те бяха шампиони на България, а не ние. Тогава хванах и изпих на екс една бутилка от 750 мл бяло вино, а после я шибнах от главата си. Счупих я, а отскочилото парче поряза пантолана и крака на един колега от Бели извор. Помня, че главата ми кънтя поне 5 минути, но противниците бяха впечатлени и спряха да чупят стъкларии“, спомня си Маринов.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
