Бирата извървява дълъг път от нивата до бутилката – това може да каже всеки истински ценител на пивото. Малцина обаче знаят каква е класическата технология, по която пенливият еликсир се прави и как достига до халбата.
В „Ломско пиво“ са готови по всяко време на делничния ден да ви покажат как става чудото. Често начело на тези туристически разходки е изпълнителният директор Димитър Чукарски, в чиито разкази се преплита легендата от основаването на фабриката до днешни дни. Често разказът е толкова интересен, че забравяш къде си и вместо в предпрятие, което са развива по всички съвременни европейски и световни стандарти на производството със съпътстващите го строги изисквания за хигиена, безопасни условия на труд и безукорни правила, се пренасяш преди 125 години, когато фабриката е основана на брега на Дунава.
Защо именно тук?
Защото на брега на голямата река всичко било по-изгодно – търговията със стоки вървяла по-добре, а и кой не е чувал за ломската бохема, описана от не един автор и изпята в не една песен /Сигурно не само аз помня рефрена: „С конски вагон от София за Лом...“ или класическата стара градска песен за Мара Врачанка, която лочнанин любила – б.а./.
Извинете за лиричното отклонение, но без него нямаше как да изясня защо разказите на Димитър Чукарски толко истински се вписват в психологията на местните хора.
Иначе всеки знае, че
бирата се прави от най-малко 3 съставки:
малц, мая и вода. Навсякъде ще намерите какво е малц, но нека уточним, че става дума за „суровина за пиво, която се получава от пивоварен ечемик или пшеница. Зърната се превръщат в малц след покълване и прекъсване на процеса в точно определен момент“.
В този малц е една от тайните на нашата бира. Той идва от Германия и от степента на изпичането му зависи какъв ще е цветът на пивото. Нашата бира е единствената, която не се боядисва –
всичко се прави естествено и по технология от древни времена
казва Чукарски и така леко въвежда в темата. А след това показва едни огромни цилиндрични съдове, на които пивоварите им викат „варки“, защото в тях се сварява смления малц, преди да тръгне по дългия и славен път до бутилката.
Преди това обаче шефът на „Ломско пиво“ ни показва, че пивото е едно от най-проверяваните неща във фабриката. Продуктите преминават през две лаборатории. „Контролира се всичко – от зърното до крайния продукт и това се прави... постоянно“, напомня нашият екскурзовод.
Контролира се всичко
зърното, бутилките, чистота им, варките, танковете /както ще стане ясно по-късно това не са бойни машини, а местата, където пивото ферментира/, отпадните води, газировката, мътността, горчивината. Данните се вписват в тефтери и се вкарват в компютърна система, като за всяка партида има подробни данни и във всеки един момент се знае всичко.
„Нощно време, когато започнат варките, има лаборанти, които вземат проби и контролират процеса“, обобщава Димитър Чукарски, докато ни развежда през двете лаборатории – химичната и биологичната.
Прави впечатление един дълъг ред с бирени бутилки. „Това са всички продукти, които сме правили от 2016 година насам“, показва с гордост Чукарски. Докато си правя селфи с бутилките, забелязвам доста интересни етикети – в „Ломско пиво“ са правили пиво и за левскари, и за цесекари, има и за социалисти, както и за почитнатели на определена марка цигари... Естествено на видно място е семейството „Пустиняк“ – гордостта на пивоварната от последната година.
А Димитър Чукарски бърза да ни покаже машините за стрес-тестове, в които се тества трайността на бирата – по 24 часа при 0 градуса и при 65 градуса.
Обиколката продължава в склада с малцове, където се вижда, че идват от Германия. Има различни видове и всеки от тях придава различен вкус, цвят и вкус.
Съдовете, в които се излива материала, от който се прави бира, са подготвени за следващата варка – това разказва Чукарски. „Температурата е около 8-10 градуса. Бавната ферментация и газировката става в тези помещения и тези съдове“, разказва той и ни води до ново място. То е
мечтата на всеки ценител – крановете на танковете,
от които се налива бира. За аматьорите – също е важно. Иначе в тези съдове отлежава пивото при 0 градуса.
Пред нас налива по халба „Ломско лукс“, която не е отлежала и не е пастьоризирана. Но това не разваля магията на пивото – едни си купуват бирата от магазина, а аз си седя и си наливам от кран, зад който има тонове литри...
Докато бях в пивоварната разбрах, че тя разполага с 48 танка, в които отлежава пивото на Северозапада.
Пътьом минаваме край компресорната станция, която осигурява непрекъснат достъп на въглероден окис. Направи ми впечатление, защото е единственото шумно място в предприятието. В останалите помещения е доста по-тихо.
Маршрутът ни минава покрай поточни линии, купени по европейски проект за модернизация. Там се пълнят и стъклените бутилки и пластмасовите, като за вторите има немска техника, която раздува, охлажда и след това пълни пенливата течност в бутилките. Онова, което на пазара излиза като 2.5 или 3-литрова бутилка преди да влезе в поточната линия е изделие, което е дълго 10-ина сантиметра.
Безспорно
най-интересната част от туристическата обиколка
обаче не е във фабриката, а по време на дегустацията. Тя е свещенодействие, когато се прави в кабинета на Димитър Чукарски. Защото има минимум по 10 различни вида пиво и докато не опитате от всички, няма тръгване.
Не беше удобно да си водя записки по време на дегустацията, затова ще ме извините, че не съм си записал в детайли беседата на нашия домакин. Но ви я препоръчвам силно.
И един съвет: Не ходете гладни в „Ломско пиво“! От дегустацията на любезните домакини със сигурност ще си тръгнете опиянени. Не само от опитване на превъзходната бира, която правят, но и от страхотния начин на прецзентирането й.
„Пустиняк“ е запазената марка на „Ломско пиво“
Бирата от семейството на „Пустиняк“ се наложи през последната година като запазена марка за 125-годишната пивоварна в Лом. В Северозападна България обръщението „пустиняк“ се приема по един начин и по съвсем друг – в останалата част на страната. Това обаче не е проблем на хората, които живеят в областите Видин, Монтана и Враца, смятат в „Ломско пиво“ и се радват на небивал интерес със своя продукт. Както казват тук, край Дунава, пивото е „за ора естете!“, които разбират и оценяват качеството.
Все повече българи посягат към бира „Пустиняк“, което пък от друга страна разширява пазара на продукта.
