Освен това Карасиков/Соколов нееднократно е посещавал Антитерористичното управление на ФСБ на булевард Вернадски в Москва и много пъти е говорил по телефона с един от действащите и няколко бивши сътрудници на „Вимпел“. Това гласят резултатите от новото разследване на сайтовете Bellingcat и The Insider, както и немското сп. "Шпигел".
Авторите на разследването са успели да открият телефонния номер, който Карасиков/Соколов е използвал в Русия преди убийството в Берлин – независимо от това, че нито една руска телефонна компания не е издавала симкарти на негово име или на името на съпругата му. Номерът е установен чрез номера на жената на Карасиков.
Данните за разговорите, проведени от този номер са позволили на разследващите да установят, че връзката на „берлинския убиец“ с ФСБ е била постоянна и нейната цел е била именно подготовката на операцията за убийството на Хангошвили. В Bellingcat смятат, че операцията е курирана от началника на Центъра със специално назначение на ФСБ генерал-полковник Александър Тихонов, но непосредствено с убиеца си е общувал не действащ сътрудник на спецслужбата, а бивш – Едуард Бендерски (той е и шеф на благотворителната фондация на „Вимпел“, която оглавява руско-иракския делови съвет и има право да охранява руските петролни обекти в Ирак). Билингът е показал, че няколко месеца преди убийството телефонното общуване между Карасиков и Бендерски се е активизирало – например на 3 юли, когато Карасиков се е върнал от Брянск, където си е направил фалшив паспорт на името на Вадим Соколов. Следващият разговор е бил на 28 юли, след като Карасиков е получил документи за работа, за да ги подаде за издаване на виза.
Пред The Insider Бендерски е заявил, че не познава Карасиков и е отказал коментар.
Според разследването през 2019 г. убиецът осем пъти е посетил базата на ФСБ в Балашиха (войсково подразделение 35690), като последният път това се е случило на 8 август – няколко дни преди да замине за Европа. Пред същата година той е посещавал тренировъчните лагери в Балашиха, Аверкиево и офиса на „Вимпел-А“ и сградата на Проспект Вернадски №13, където се намира Националният антитерористичен център и аналитичният център на ФСБ.
Разследващите се уверени, че убийството е било координирано като минимум на ниво ръководството на Федералната служба за сигурност на Русия.
По време на втората чеченска война Хангошвили е воювал на страната на сепаратистите, а след това е работил за грузинските спецслужби. Той бе застрелян в Берлин на 24 август. След това по подозрение в извършването на убийството е задържан руският гражданин Вадим К.
През декември 2019 г. германският канцлер Ангела Меркел помоли Русия да предостави информация, който може да има връзка с убийството на Зелихман Хангошвили. Делото се разследва от Федералната прокуратура на Германия: това е знак за това, че немските следователи може да подозират, че организирането на убийството е било от страна на спецслужбите на друга държава.
The Insider, Bellingcat и Der Spiegel вече са писали, че заподозреният е Вадим Карасиков, който се издирва по подозрение, че е свързан с убийството на предприемача Алберт Назаров през 2013 г. След това информацията за него изчезва от базите данни на МВР на Русия и Интерпол.
Руските власти и ФСБ отричат да имат връзка с престъплението. През декември 2019 г. руският президент Владимир Путин заяви, че Хангошвили е един от организаторите на терористичен акт в московското метро и Русия нееднократно е искала от Германия да й го предаде.
Монитор
