Данаил Маринов е поредният славен играч на врачанския Ботев, който ви представям в традиционната рубрика на в. „Конкурент“. Всяка история, свързана с играчи на почти вековния клуб си заслужава, но когато събеседник е вратарят, останал с малки прекъсвания 11 години в клуба и бил в ролята на дубльор на двама от най-големите вратари в клуба - Румен Йотов и Илия Вълов, си заслужава всяка написана буква. Според официалната статистика Данчо маринов е изиграл 43 официални мача с екипа на врачани. Той е един от малкото, започнали с бронзовите медалисти, и прикрлючили кариерата си с друга велика генерация на врачани – тази от средата на 80-те години на миналия век.
Рубрика на Георги Александров
В предишния брой Данаил Маринов започна вълнуващия си разказ за турнето в Иран в средата на 80-те години на миналия век. По това време Ботев /Враца/ е един от първите отбори от „западния“ свят след победата на ислямската революция в голямата азиатска страна.
„Първият мач в Иран не помня как съм го завършил, защото ме ритнаха в главата и изпаднах в безсъзнание. Беше на стадион с капацитет от 120 000 души. Тъй като не беше разгласено, че ще има мач, вътре имаше само 30-40 хиляди, които се губеха по трибуните. Иначе в този мач Валери Цветанов видял, че съм тръгнал да излизам от терена, преди да е свършил мача, и ме върнал. Аз дори и това не помня... Някъде към 86-та мин. на първия мач се хвърлих за една трудна топка, а техен футболист ме нацели в брадата с бутоните и направо ме хвърли в несвяст. Завършихме 0:0. Не ми вкараха гол. Вторият мач го играхме в старата иранска столица Исфахан – там едва влязохме на стадиона, който е горе-долу колкото врачанския. Върте имаше 30 хиляди души, а отвън още толкова желаещи да влязат. Предупредиха ни да се оправяме бързо, защото мачът го дават по телевизията. Бихме ги с 3:2. Играхме на осветление, което беше слабичко, и ми нанизаха два леки гола. Добре, че беше Цецо Данов, който им вкара за 2:3 и пак не ни победиха. Но те не ни пускат да си тръгнем, докато не ни бият. Иначе уговорката беше за 2 мача. Третият се игра в Техеран. Добре, че се случи едно меле на първа греда след центриране от корнер. Един от техните бутна Яшко и топката влезе в ъгъла. Иначе шяха да ни държат още“, спомня си Маринов. На излизане нашите едва успели да спасят екипите си от местните, които искали да им свалят фланелките. Пътуването в Иран било под сериозна полицейска охрана с автоматчици и кордон.
Но с това сагата не свършила, защото българската група не могла да се прибере в родината, тъй като заради третия мач в Иран билетите им загубили валидността си. Самолетът с футболистите на Ботев прелетял над София, но кацнал във Виена, където били без визи, без пари, храна и вода. А докато били в австрийската столица врачани ги чакал мач с Миньор в Перник. „Стояхме 3 дни във Виена и не можехме да излезем от аерогарата, за да стигнем до хотела, който е срещу нас. Намеси се спортният министър Трендафил Мартински, оправиха ни визите и завериха самолетните билети, та се прибрахме. Мачът с Миньор беше насрочен за нова дата. Пак ни биха, но не беше служебно 3:0“, спомня си Маринов.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
