Данаил Маринов е поредният славен играч на врачанския Ботев, който ви представям в традиционната рубрика на в. „Конкурент“. Всяка история, свързана с играчи на почти вековния клуб си заслужава, но когато събеседник е вратарят, останал с малки прекъсвания 11 години в клуба и бил в ролята на дубльор на двама от най-големите вратари в клуба - Румен Йотов и Илия Вълов, си заслужава всяка написана буква. Според официалната статистика Данчо Маринов е изиграл 43 официални мача с екипа на врачани. Той е един от малкото, започнали с бронзовите медалисти, и приключили кариерата си с друга велика генерация на врачани – тази от средата на 80-те години на миналия век.
Рубрика на Георги Александров
Преди седмица започнахме дълго пътуване във времето с Данаил Маринов, един от славните вратари на Ботев /Враца/ от близкото минало. Тогава той разказа, че във Враца са наблягали на физическата подготовка и не толкова на техниката.
„За разпускане след мача в събота още в понеделник правехме по две обиколки на язовира, а във вторник и сряда ни почваха със серия от по 10 по 800 метра... В четвърък и петък трудно ходехме. Помня един интересен пример с Иван Радославов-Вандо. Той не беше конфликтен човек, но се случи веднъж на подготовка да го изгонят от нея заради някакъв конфликт. Когато отборът се върна във Враца, Вандо беше най-добрият на терена, защото не беше избягал дългите разстояния като останалите“, казва още Маринов. Той прави интересно сравнение с Бойко Краев, който като треньор и баща задължавал синовете си Анди и Божидар да въртят по 7-8, та понякога и по 10 обиколки на пистата на стадиона. Но Бойко, който също бил силов играч, така си знаел от Пането, че е важно „да имаш въздух“ и сила.
Вратарят е само един, а в Ботев при наличните добри играчи на този пост си е било изкуство да избереш кой да играе. „Винаги думата има треньорът, а ние сме били дисциплинирани и сме изпълнявали онова, което ни е казвал. Противникът, когато знаеше, че съм на терена, ме обстрелваше с далечни топки. Аз като ученик си развалих очите и не виждах добре надалече. Отблизо, когато стрелят от упор, трудно могат да ме изненадат, но са ми вкарвали лесни голове с тупалки от 30 и повече метра“, признава си Данчо Маринов. Някогашният страж на Ботев се разминал с повиквателна в националния отбор, защото не искал да се мести в София. „Иван Вуцов директно си беше казал на Вълов – или отиваш в столицата, или забравяш за националния отбор. Илия Войнов и Цветан Данов също могат да го потвърдят. Трудно се влизаше някога в националния, ако си от провинцията“, спомня си събеседникът ми.
Много и вълнуващи истории има в главата на Данчо Маринов от времето, в което е пазел вратата на Ботев. „Вие вече писахте за турнето в Иран, благодарение на разказа на Димитър Ефремов, но там мачовете бяха 3, докато успеят да ни бият. Ние попаднахме на мястото на ЦСКА там, защото те са били наясно какво е положението“, казва събеседникът ми, като има предвид ислямската революция, която превръща светската държава в страна, начело на която е религиозен водач като аятолях Хомейни. „Той идва на власт през 1979 г. и за една нощ са избити над 300 000 проститутки. Техеран е сравняван с Париж на изток, но след промените, удоволствията вече стават кът, а футболът е едно от зрелищата, за които хората дават мило и драго“, спомня си Данчо Маринов. Той пътувал с отбора, а Вълов отишъл на подготовка с националния отбор.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
