Лозарството и производството на вино са известни във Врачанско още от най-дълбока древност. Климатичните условия са особено благоприятни, най-вече в полубалканските зони.
В Подвеслешкия район още в годините на османското владичество са създадени т. нар. „врачански държави” – особени, полузатворени, самозадоволяващи се стопанства с основно производство на грозде и вино.
Лозарството е било основен дял в поминъка на населението във Враца, а търговията с вина – твърде доходна за отделните собственици и едрите търговци. Една трета от производството се пласирало извън врачанската околия. Близостта на река Дунав благоприятства и международните търговски връзки.
Врачанските вина са известни в страната и далеч извън пределите й. През 1893 г. и 1894 г. в Монпелие /Франция/ и в Садово се прави анализ на местните еликсири, доказващ, че по качество, мирис и букет те не отстъпват на Рейнските. На първото Пловдивско изложение през 1892 г. врачанските винари печелят сребърни и бронзови медали за своята продукция, а Стефан Кръскийов – най-високото отличие, почетен диплом. Последният печели награди от всички наши и чуждестранни изложения, в които участва – почетен диплом от изложенията в Пловдив, Анвер, Бордо, Чикаго, Кайро, както и голямата награда в Брюксел, а също и златен медал от Кайро и Париж.
Особен интерес в експозицията представляват дървеният дълбан жлеб за транспортиране на грозде, 5000-литровите бъчви „возилници”, етикетите на вината и дипломът на Стефан Кръскийов.
Търсете днес специалното приложение "От любов към виното", което е част от "Конкурент" - вестникът на Северозапада.
