1. Плиоценски парк
Ако все още не сте посетили плиоценския парк край село Дорково – направете го! Тази нова и модерна сграда крие зад вратите си една история, една стара история, една история на 3-4 млрд. години. Това е времето, когато Земята започнала да се формира такава, каквато я познаваме днес – мощни тектонски движения съединяват Северна и Южна Америка, сблъсък между Индийската и Азиатската тектонски плочи сформира Хималаите. След топлия Миоцен започва период на охлаждане на Земята, наречен Плиоцен. Климатът става по-студен и по-сух – причините за настъпилото застудяване се търсят в новия релеф – отделянето на двата океана – Тихи и Атлантически, образува преграда за топлите океански течения, а високо издигналите се Хималаи са преграда за въздушните такива. Започва формирането на ледената шапка на Антарктида и постепенното му превръщане на ледения континент, който познаваме днес.

Въпреки че се говори за застудяване – температурите са били по-високи от днешните и по нашите земи са тичали древните прародители на съвременни животни, чието местообитание днес е по-на юг. Намерените до село Дорково над 600 кости на 30 вида животни, сред които овернски мастодонти, трипръсти коне, лъвове, съблезъби тигри, маймуни, носорози, тапири и мечки – доказват това. Предполага се, че ступването на толкова различни останки се дължи на реката, която е повличала с водите си труповете на умрели животни, струпвайки ги на едно място.

Самият музей представлява обла зала, в която е пресъздадена горската флора и фауна от тези отдавна отминали времена. Скулптури на мастодонт и изкопаема маймуна (автори Ивайло Аврамов и Теодор Начев, с участието на художника-анималист Велизар Симеоновски) в реални размери, 10 метрова пейзажна диаграма (автор Велизар Симеоновски) и озвучаването на цялата експозиция със звуци, издавани от животните през този период, създава усещането за пренасяне във времето.

2. Крепост Цепина

На няколко километра от село Дорково се намира една от най-трудно превземаемите български крепости – Цепина. Затова говори късното ѝ падане под османска власт и то не защото е поддала, а поради липса на храна и провизии. Твърдината се издига на връх Цепина (1136 м.) в Баташката планина. До самото подножие на укреплението води асфалтов път – крайна точка, на който е хижа Цепина. При хижата има малък паркинг, от който пътят продължава, ставайки по-стръмен и недостъпен с автомобил. Красивата панорама, откриваща се от крепостта към околните върхове и Чепинската равнина, е едно от нещата заради което си струва да поемете по ронливата пътека. Другото е историческата ѝ стойност. (Преходът не е голям около 10-15 мин.)

Не намерих точни данни за времето на построяване на крепостта, но същата попада в пределите на българската държава при цар Калоян. Той я присъединява към българските земи, назначавайки там за свой наместник племенника си – Алексий Слав. След убийството на Калоян, Алексий Слав отказва да признае върховенството на новия цар – Борил и отцепва областта от България.

Проучванията на укреплението разкриват, че то се е състояло от две части: крепост и полис. Полисът се е намирал в подножието на крепостта и е включвал жилищата на населението. Другата част – самата крепост е била разположена на площ от 25 дка, заобиколени от крепостни стени. Крепостното ядро (наричано още цитадела) също било обградено от зидове и се предполага, че там е била обителта на местния владетел. Цитаделата включва в себе си и два големи резервоара.

3. Глухите камъни

Сега да се отправим на изток, където в района на Любимец е местността Глухите камъни. Внушителните съвкупности от изсечени в скалите ниши, разпръснати на различни места в Източни Родопи, привличат все повече интерес и внимание върху себе си със своята мащабност и с мистицизма си.

Съгласно поставена информационна табела нишите във внушителните „пчелни пити“ на Глухите камъни са 459, като преобладават трапецовидните, но между тях има и ниши с други форми – правоъгълни, квадратни, овални.

Безспорен е фактът, че нишите са част от тракийския култ, но все още има догадки за точното им предназначение. Най-разпространено е убеждението, че представляват един вид мемориални комплекси – погребални камери, в които траките са поставяли урни с праха на починали хора. Но доказателства, посочващи невъзможността за закрепване на керамични урни в нишите, опровергават това допускане. Друго разпространено виждане, е че скалните кухини са използвани за пренасяне на дарове в култ към Великата богиня майка. Скалните светилища се свързват с култа към богинята майка, а триъгълникът сочещ на горе е символ за мъжкото начало при траките. Поставянето на мъжкото начало – трапецовидната ниша в женското начало – скалата е едно своеобразно единение, а поставянето на дарове в нишите се асоциира с процеса на създаване на нов живот – това са семената, от които да ще се роди изобилие и плодородие. Третото допускане, е че всяко момче при навършване на пълнолетие е трябвало да изкопае скална ниша като част от ритуала по възмъжаването му. Но тази теза се оборва при изследването на самите ниши - начинът на изкопаването им и отстоянието им една от друга говорят за едновременното им изработване от един или няколко човека.

Освен ритуалните ниши в местността Глухите камъни има изградени и две гробници, скални стълби – водещи към водохранилище – оформящи един цял култов комплекс.

Интересно е името на местността Глухите камъни – идва от свойството на скали в района да поглъщат звуците – тук ехото липсва.

4. Гробницата до село Мезек

Гробницата в село Мезек е автентична – посетете я и се озовете във вътрешността на истинска тракийска гробница.

Открита през 1931 г. със своята дължина от 29,95 м. тракийската куполна гробница до село Мезек е най-дългата в страната ни. Архитектурно гробницата е съставена от дълъг коридор, две преддверия и една погребална камара. Вървейки през коридора от двете страни на стените му са поставени хонограми на намерените в могилата предмети и накити, оригиналите могат да се видят в Националния археологически институт с музей към БАН. Изтърканите прагове предполагат, че през гробницата са минали много хора, което дава основание на изследователите да я определят като хероон – свещено място за поклонение пред останките на владетел.

Двете преддверия са били затворени с каменни врати, докато погребалната камера е имала двукрила бронзова врата. Интересен е куполът на погребалната камера – спираловиден – сякаш водещ към безкрайността.

Предполага се, че на по-късен етап, освен тялото на човека, за когото е била изградена, в гробницата са положени и още тела – т.е. тя е била по-скоро от семеен тип. Допусканията са за от 4 до 6 погребения в нея.

5. Село Мандрица

Селото се намира близо до Ивайловград и е единственото албанско село в България. Разгледайте различната му архитектура и вкусете от автентичната му кухня.

Селото е възникнало по време на османската власт. Историята разказва, че трима братя с албански произход, които снабдявали с продоволствия турската армия, получават разрешение да се заселят със семействата си на това място, като същите биват освободени и от плащането на данъци. Това слага началото на съществуването на Мандрица – единственото село с албанско население в България.

6. Парк за танцуващи мечки

Децата ви обичат дивите животни – заведете ги да се порадват на едни от най-големите рошльовци, срещани по нашите земи, и то в естествена среда.

Разходките в парка са само с гид на всеки половин час. На посетителите се предлага предварително запознаване с идеята за построяването на парка и реализацията й от фондация "Четири лапи“ и фондация "Бриджит Бардо", както и със самите му обитатели посредством 8-минутно видео.

Има изградена панорамна площадка, която разкрива гледка към парка и към близките върхове на Рила и Пирин.

Разходката е придвижване по отделената с висока ограда пътека със служител, който запознава посетителите с личната история на всяка една мечка.

На изхода ни има поставен touch screen, предоставящ индивидуална информация за всички обитатели на парка.

Паркът се намира на 12 км. от гр. Белица, като последните 2,5 км. са черен път, но напълно проходим (поне при сухо време).

В периода декември-март паркът е затворен за посетители, тъй като обитателите му спят своя зимен сън.

7. Село Чавдар

Когато говорим за населено място със здрави настилки по улиците и тротоарите, с център със санирани административни, образователни и здравни сгради, паркове с алпинеуми и фонтани с мостчета - всичко това под постоянно видеонаблюдение, си представяме нещо по-скоро западно отколкото родно. Но село Чавдар разбива стереотипа на българското село.

Селото се намира на около 70 км. от София в Златишко-Пирдопската котловина, а славата му е на едно от най-хубавите български села. През зимата фонтаните не работят и алпинеумите обличат своите зимни кожуси, но фасадите на сградите се кипрят в свежи цветове, а детските площадки доосвежават пейзажа – покрити с цветни гумирани настилки и заградени с шарени огради.

На около километър и половина на едно възвишение над селото се намира параклисът света Петка. От него се открива красива гледка към селските къщи и околността. На 7 май в местността около параклиса се прави курбан и се чества празника на селото.

В близост има интересен и голям детски кът със сензорна градина, стени за катерене, ресторант, заслони със зидани огнища.

В местността Св. Петка се намира и археологически парк „Тополница“. Този интересен музей на открито представлява малко село от неолитни къщи, изградени по план и реконструкция на намерени останки от раннонеолитно селище.

8. Регионален исторически музей – Кърджали

Регионалният музей на Кърджали се помещава в стара сграда с интересна и екзотична фасада. Архитектурата ѝ заинтригува с форми и орнаменти, нехарактерни за нашите ширини. Построена през 20-те години на миналия век от местната мюсюлманска общност, в последствие е одържавена. Идеята е била в зданието да бъде поместено медресе (мюсюлманско духовно училище), но до нейната реализация не се е достигнало. С типичните марокански арки - фасадата е емблематична за арабската архитектура.

9. Гъбите до Кърджали

Тези огромни варовикови образования се намират до самия шосеен път, на около 1 км. от с. Бели пласт. Вулканично създадени те туфи са оформени в много интересни фигури - наподобяващи гъби с височина между 2,5 и 3 м. Местността е известна сред местното население с названието Манатаркая.

10. Гората на дърветата-великани край Кюстендил

Магичният лес се намира недалеч от град Кюстендил - до село Богослов, в самото начало на Осоговската планина. Местността се нарича Ючбунар и привлича все повече интерес към себе си.

Въпреки, че преди 150 млн. години гигантската секвоя се е срещала в Европа, днес тя не е типичен представител на флората на Стария континент. В наше време този съвременник на динозаврите се приема за емблематичен за щата Калифорния, срещайки се по склоновете на Сиера Невада. Устояла до днес, гигантската секвоя е най-едрото растение на планетата.

Появата на вида в местността Ючбунар се дължи на местния лесовъд Йордан Митрев. Преди повече от 100 години, няколко години след Освобождението, той засажда първото дърво от вида, което днес достига обиколка на дънера от 9 м. и височина от 30 м. Други две по-млади дървета също впечатляват с обиколката на ствола си - съответно 8,2 м. и 3,9 м. Трите гиганта се намират в центъра на самозалесила се горичка от по-млади представители на вида.

11. Кадин мост

Когато чуем думата легенди в съзнанието на повечето от нас изникват древните гръцки богове и техният, закрит в облаци и мистерии, дом на Олимп или пък митологичните същества от скандинавските страни - елфи и гноми. Но легендите не са запазени само за южната ни съседка и за далечния север - те живеят и по нашите земи разказващи за вампирите, бродещи из плевенския край или за функционирането на езерото Окото - като истински анатомичен орган на природата, през който тя наблюдава човека и неговите действия.

Една такава легенда се предава през годините и за красивия старинен мост над река Струма в село Невестино до Кюстендил - Кадин мост (в превод Невестин мост). Преданието разказва за построяването му и несполуките на майсторите-зидари - които през деня съграждали, а през нощта - реката отмивала изграденото. Разбрали майсторите, че за да разреши строежа, природата иска жертвено приношение и решили - да вградят в моста тази, която на сутринта първа дойде да ги види. Сутринта да донесе храна дошла най-красивата булка на селото и невяста на Манол - единия от зидарите. Не я пожалили майсторите - вградили я. Казват, че и до днес при силен вятър от към моста се носят писъците на зазиданата в него невяста.

Кадин мост е построен 1407 г. Гранитна плоча с надпис на турски език, разказва, че строежът е станал по заповед на везир Исак Паша от Егида. Дълъг 100 м. и широк около 5 м. На десния бряг на Струма има изграден парк с много места за отдих и дървена тераса, от което се разкрива красива гледка към моста. Ако изберете да посетите мястото по здрач, може да се полюбувате на картината обляна в мека светлина, струяща от арките на старинния брод.

12. Крайпътен ландшафтен парк "Панега"

Пътеката на парка започва в страни от пътя София-Русе - вдясно малко преди Луковит, ако идвате от София (на около 110 км. от София) и вляво - малко след Луковит, ако се движите от Русе (на около 200 км. от Русе). Според различни източници дължината ѝ е от 8 км. до 12 км. Като същата е разделена на две части Крайпътен ландшафтен парк "Панега" и Карлуковски карстов комплекс.

Спирам вниманието ви върху първата част от маршрута, изграден по поречието на река Златна Панега. След стръмното спускане от паркинга до брега на реката, пътеката става полегата и може да бъде извървяна дори от малки деца. Има и алтернативна пътека, избягваща стръмнината - вдясно от паркинга има черен чакълест път, който се спуска надолу.

Водите на река Златна Панега са обагрени в синьо-зелен цвят и придават един цветен колорит на цялостното усещане за местността. Живописни са и бреговете - на едни места са достъпни, на други – водата тече в подножието на високи отвесни скали към които са прикрепени дървени мостчета. По маршрута има изградени беседки, места за отдих и огнища.

Пътеката преминава и покрай малка, необлагородена пещера, наречена "Темната дупка", която е една от атракциите на маршрута.

След около половин час вървене (т.е. около 3 - 3,5 км.), пътеката поема надясно през гориста местност, преминаваща в открита поляна и отвежда към втория етап от похода - Карлуковския карстов комплекс и неговата перла - пещера "Проходна".

13. Старо Железаре

Една нестандартна галерия на открито, където колекцията на нюйоркския МоМА (Museum of Modern Art) грее по дуварите и стените на селските къщи, е отворена за посетители целогодишно в село Старо Железаре. Вече няколко години, намиращото се в района на гр. Хисаря село е обект на интерес и проява на творчество от страна на полски студенти, водени от Венцислав и Катажина Пирянкови. Селото е добре познато на Венцислав - оттук са корените му. И въпреки че нямам информация как се заражда идеята за стенописите, намирам я за страхотна.

14. Водопад Сливодолско падало – Асеновград

Със своите 50 м. височина Сливодолското падало е най-високият водопад в Родопите. Той е част от резерват Червената скала, който обхваща 3029 хектара защитена местност . Пътеката до него започва от главния път Бачково – Наречен, веднага след първия тунел. От дясно има изграден рибарник, пътеката започва отляво на главния път. Преходът е около час срещу поречието на река Сливов дол, откъдето идва и името на водопада. Денивелацията е малка и пътеката е приятна за вървене.

15. Кулата Снежанка

Една 360 градусова гледка към Родопите, която определено си заслужава 40 мин. возене с асансьор, се открива от върха на телевизионната кула Снежанка. Кулата се намира на височина 2082 м., а самата тя е висока 156 м. Освен панорамната площадка на върха има и ресторант, където може да изпиете чаша чай и както и да хапнете.

До кулата Снежанка отвеждат пет лифта: Студенец – връх Снежанка, Стойките – връх Снежанка, Смолянски езера – връх Снежанка (в момента неработещ), Арх. Петър Петров – връх Снежанка и Малина – връх Снежанка.

Мила.бг