Враца продължава да е длъжна на своите велики синове – някои от тях честваме, други сме позабравили, за трети се сещаме само от време на време: Васил Кънчов, Мито Орозов, Никола Войводов... Те имат паметници, улици носят имената им, но има още един велик врачанин, за когото се сещаме отвреме навреме и на когото дължим повече от една улица в квартал Кемера.
На 12 февруари се навършват 115 години от рождението на един от тях – Евстати Христов Карайончев, когото широката публика познава и като Мистер Сенко.
Голям човек, благодетел и най-вече уникален илюзионист
– такъв е той. Все пак е първият български маг, покорил световната сцена с изключителни фокуси. Някои от тях са в пантеона на най-добрите: „Електрическият стол“, „Сваляне на главата“, „Разрязване на жена с циркулярен трион“. Мистер Сенко е кавалер на много високи отличия, а благодарение на неговия принос страната ни е член на Европейската и световната организация на илюзионистите.
Животът му също прилича на приказка: на 10 г. остава сирак, заради което прекъсва образованието си и е принуден сам да изкарва прехраната си. Продава лимонада и кифли в София, работи и в кафене.
1923 г. е повратна за него, защото докато се разхожда по улиците в столицата, попада на цирков клоун, който рекламира представление. Бъдещият Мистер Сенко е назначен за метач, а край арената се учи от великия френски маг Делоне. Той дава шанс на Евстати и малкият врачанин не изпуска пилето, кацнало на рамото му.
Когато Делоне напуска България, чиракът следва съветите на своя патрон и тръгва на обиколка из България с единствения номер, завещан му от французина. Представленията му се играят в читалища, по площади, насред полята и дори в автобуси. Общото между зрителите – от дребни търговци и занаятчии до видни политици и аристократи са запленени от бъдещия Мистер Сенко.
Всъщност негов кръстник става един печатар в Пещера, където Евстати трябвало да изнесе своето шоу, но тъй като на плакатите нямало място за „Мистериозния Сенко“, се появил надпис с „Мистер Сенко“ и това се превръща артистичния псевдоним на големия илюзионист.
Сваля си главата в Берлин
През 1939 г. Мистер Сенко участва в Международен конгрес на илюзионистите в Берлин, където за пръв път показва коронния си номер - „Сваляне на главата”. Той излиза на сцената с известно закъснение, но с главата си в ръка, с което смълчава публиката в залата.
Макар че номерът печели втора награда, му осигурява световна слава – все пак е първият илюзионист, свалил главата си на сцената, с което оставя залата безмълвна.
Славата му обикаля по целия свят
Мистер Сенко тръгва на десетки турнета и хиляди представления в най-посещаваните градове като Ню Йорк, Париж, Лондон, Москва, Токио. С течение на времето той става почетен член на Асоциацията на илюзионистите в Германия, Франция и САЩ. Върховият момент в кариерата на магьосника е връчената му през 1961 година специална награда от американското сдружение. Отличен е и с ордена „Робер Худен” - най-почетният френски приз. В България магът оглавява Клуба на илюзионистите. Получава званието „Герой на социалистическия труд”, а също и ордените „Георги Димитров”, „Народна република България”, „Кирил и Методий” и „Червено знаме на труда”. Но постижението, с което най-много се гордеел, е почетното му гражданство в трите му любими града - Париж, София и родната Враца.
През 1965 г. е организиран юбилеен спектакъл по повод 60-годишнината на Мистер Сенко, с който е отбелязана и последната негова поява на сцената. През своите близо 40 активни години той е дарявал огромна част от приходите си в помощ на бежанци, сираци, семейства в неравностойно положение и др. Многократно е давал и безплатни представления, за да може всеки любител да се наслади на магиите му.
Маестрото умира на 26 юли 1987 г. в София, като след себе си оставя две ценни тетрадки. В едната са описани измислените от него фокуси, повечето от които са включени в Световната книга на илюзионното изкуство, а в другата са събрани благодарствените писма за направените от него дарения.
Във Враца още няма паметник
Малка уличка във Враца носи името на Мистер Сенко. Костюмът му се съхранява в регионалния исторически музей, а преди година кметът Калин Каменов призова обществеността да се обедини около идеята за издигане на паметник на своя бележит съгражданин. Тази идея още не се е реализирала, но кой знае – може скоро да се случи.
Мистер Сенко: Магията на Враца не мога да я направя дори аз
„Влезна ли в родния край, погледна ли настръхналите зъбери на Балкана, някаква магия, каквато самият аз не мога да направя, ме обзема. Радвам се на всяко камъче, на всеки хорски поздрав, чувствам се като истински магьосник, готов да извърши чудеса. Обиколих почти целия свят и винаги си спомням за родния град. При проверка на паспорта, с който пътувам, се гордеех, че пише - роден във Враца, България. Когато го напуснах, градът беше нищо пред туй, което виждам сега”, това са думи, изречени през 1985 г. от неповторимия Мистер Сенко.
